Един за всичко

На първо място в този мултипост искам да поздравя всички студенти с вчерашния празник, надявам се че сте останали с приятни спомени от снощи. Дано всички си вземем безпроблено изпитите и да вървим напред. Ся от къде да я почна...ами първо малко можеби филмова критика. Напоследък гледах баш бая много филми, но има няколко които си просят мнението-

Benders Big Score

Набралата вълна от интересем към творчеството на добрия стар Мат доведе до бял свят пълнометражен филм за футурамците- и съвсем навреме! Гладът за простотиите на бендър основно бе станал непоносим, и повечето фенове почнаха да гледат на сериала като нещо хубаво имало своето време. Ето обаче че отново сме 3-тото хилядолетие а Исус е минал за втори път през земята още през 2400 и тогава всички видеокасети са били затрити. Филмът почва много амбициозно- простотията блика от всяка реплика всяко действие, но се стига до един момент, в които и заклетият фен на футурама се запитва " Това не съм ли го гледал вече". Да като цяло филма въпреки че е много забавен е лишен от оригиналност и като цяло повтаря мотиви от епизодите. На моменти плота е меко казано безумен и нелогичен, но като цяло най-голяма забележка имам към стремежа всички ярки герои да участват- това на моменти е толкова досадно и очевидно а кулминацията е късната поява на Зап Браниган, защото след 1 час филм всеки се чуди "абе къде е Зап" и хоп ето го, казва 2 стари простотии и това е. Подобна е и ситуацията с робота Санта, които незнайно защо става добър. От към препрадки към други филми футурамата отново е на ниво, но единственото ново нещо е връзката с терминатор, но пък ако сте виждали кориците на комиксите, на една от тях бендър беше пак направен на терминатор, така че чисто технически отново няма нищо ново. Както и във всеки втори епизод отново има ебавка със Стар Варс, но пак нищо неоригинално. Като цяло цялостното впечатление е че филмът е направен много набързо и само ей така, да го има. Въпреки всичко (май критиката стана прекалено голяма) си мисля че филма определено има смисъл да се гледа, или не, смисъл е много пресилено, но е забавен и готин, за това явно би трябвало да сме доволни че е направен и особено ако не сте гледали пълнометражния за симпсонците ще останете много доволни.

другото заглавие което ще наредя го гледах случайно по телевизора. Става дума за

Fatal Instinct

Филма датира от 93-4, време в което екшъните тип смъртоностно оръжие и умирай трудно са достигнали епогея в популярността си, а с това и пародиите на същата тематика. Като цяло филмът е тоталната, но и същевременно много изкусна, гавра със шпионско/детективския жанр- не остава елемент типичен за този тип ленти, които да не е осквернен, като най-сериозно го отнася музиката. Както знаете типичната за филмите от този сорт са някви саксофони за фонче и тнт. В какво точно се състой простостия, ви оставям да разберете като гледате филма. Сюжета също е глупав, клиширан и нелогичен, като последното само засилва удоволствието от гледането на филма. Героите са абсолютните типажи и естествено присъства гласа зад кадър който представлява мислите на главния герой. Филмът е безсмислен и дори да не го гледате нищо няма да изтървете, не заслужава повече от 5/10 обаче честно ви казвам е пълен с простотии, а някои от идеите са толкова прости и гениални че заслужават допълнително развитие и могат да се използват като изходна точка за големи простотии за някоя самодейност.

.....................

Като стана въпрос за филмите от 90-те и 80-те години си струва труда да се напишат няколко реда за един изключително популярен, но и същевременно жалък франчайз от това време. Минали са ли няколко години от пънк ерата и е време нещо да го замени, модата да се смени. Става въпрос за целия франчайз свързан с игрите с ръчки и популярни заглавия като Кадилаци и Динозаври а.к.а МУСТАФАТА (кръстено най-здравия тип Мустафа, който е леко черен и носи жълта шапка (всичкото това го пиша щото може някое момиче да чете поста)) та в тия игри целта е да убиеш възможно най-много пънкари, като главния герой е мъжага с тесни дънки и яке с ластик до кръста тип, аз съм най-якия тип в колежа. Действието се развива на улицата, като тя е много порутена, някъв типичен пейзаж за големите УСА градове от периода. Типично за жанра е че Лошият по някакъв начин се е добрал до няква висока технология, като да съживява динозаври например и с това заплашва да унищожи света. Парадоксалното е че явно само на Мустафата му пука за света, защото само той е навит да пребие цялата пънкарска сган а и след това мастърмайнда на цялата машинация, но логичния въпрос че защо трябваше да избиваме толкова много пънкари по пътя- явно клетите хорица са символ на разрухата, а разрухата поражда разруха. В игрите често се кара кола, задължително кабриолет и голяма- няква стара американска, като от полицейски филм. Да бе от ония дето поднасят зверски на завоя, потрошават се но по някакъв начин се движат и в най-честия случей водачът им ги боготвори и не би сменил за нищо (wtf?). Кулминацията на франчайза за неговото кратко съществуване е поредицата
АМЕРИКАНСКА НИНДЖА.
Заглавието може да приемем за опровержение на факта, че бойните изкуства като цяло са източна история и западняците много много не ги бива в това. ДА, майкъл дудеков убива сумати истински нинджи, сваля хеликоптери с пистолет и винаги е близо до смъртта в последната битка с лошия но някакси само устата му е разкървавена накрая и е леко задъхан. Типичното за франчайза отново е тук- прилепналите дънки (абе няма кво да ви обеснявам представете си Петров), жените, боя с пънкари, но има и няколко новости. Действието се развива на някакви екзотични места, острови и някви такива, лошия винаги е с безпогрешно минало и е много богат и уважаван, но най-накрая се оказва поредния гъз, с мания да завзема света с някакво ново оръжие. Добрите естествено трябва да пратят Майкъл, но той не е сам, с него е и помощникът му от африкански произход. Това разбира се е направено за да може черната аудитория по някакъв начин да бъде привлечена. Като цяло сайдкика е способен, но накрая лошия винаги го е заловил барабар с мацката на нашия и заплашва че ще убие и двамата ако не бъдат изпълнени някакви условия...пф.
Нелепо е да се мисли от сегашна гледна точка че въобще някой се е кефил на тоя филм, но е така. Като се замисли човек точно този франчайз поражда желанието тогава да се носят високи маратонки Найк със светлосини дънки, спомням си че даже беше станало модерно да си правиш на косата запетайката не найк, как са го правили тогава нямам идея. След Американска Нинджа се появява и Американски Самурай с цел да се профитира от безспорната известност на майкъл дудеков, но като цяло целия франчайз претърпява бърз крах, особено в европа, но заглавия като Кадилаци и Динозаври остават безспорна класика и до ден днешен.

...........................

Стигаме и до въпроса за нова година. Тоя път не можахме да уредим нищо и ме яд на тия дето са в Бг и се ослушваха до ся вместо да врътнат два телефона края на октомври. Писах на някви къщи, всичко заето, ще видим кво ше прайм като се върнем. При всички положения ще се прекараме яко, но защо всичко в последния момент ?

...........................

Pure Shores

Считано от днес ми остава точно една седмица до завръщането ми в родината- като цяло всеобщата еофория около идеята за прибирането ми повлия и на мен, въпреки че да си кажа честно не ми се прибираше много много. Но сега малко или много съм демотивиран от мисълта за бира в дръмс и не ми се прави нищо, за разлика от първите седмици в германия сега дните текат неумолимо бързо и съм сигурен че и тия дни ще минат бързо. Не знам какво ще стане в бг, сигурно ще извадя на бял свят моята скрита същност и психото играещо по цяла нощ шах ще остане на заден план, а дано де. Ози има една песен която тук е с леко променено заглавие поради произхода на повечето българи във фрайбург "maina, i'm coming home !". Но не е важна песента на Ози, важното че като някаква среща на легенди, на някакъв стар и непобедим отбор, ние пак ще се съберем, същите тапаци, малко променени. Градът може да ни е позабравил простотиите ама ние ще му напомним за себеси:)
Im movin, Im comin
Can you hear what I hear?
Its calling you my dear out of reach
(take me to my beach)
I can hear it calling you
Im comin not drowning, swimming closer to you

Градивно постът става все по-мелодраматичен и тъй като това е ще е последната писанка преди да се върна в Бг ще си позволя наколко лични реда, като обобщение на това какво са 3-те месеца в Германия за мен. Като цяло не е нищо, което не съм очаквал единственото от което съм изненадан съм самия аз. Не очаквах от себеси да бъда толкова затворен и необщитетелен, не показаван и най-малко желание да се сближа с хората които срещам случайно или не всеки ден. Нямам приятели, не излизам, не се забавлявам. Вчера беше пореднатата вечер (вчера беше 8-и) в която си останах вкъщи самичак. Има дни в които не казвам повече от 2 изречения на бг и немски взето заедно, но знаете ли какво? Въобще не се чувствам зле! Истината ви казвам, просто открих скрита същност която се разбира много добре със предишния ми имидж на общитетелен и усмихнат тип от гимназията. На моменти не мога да се позная, но това ме кара да се чувствам свободен. Както казва Боб Дилан, събуждам се един човек и заспивам друг, мога да правя каквото си искам със себеси. Въпреки разочерованието ми от някои неща които се случиха или по-точно не се случиха, въпреки това че контактите ми с много хора буквално умряха, се чувствам добре- това съм искал явно и когато съм го искал съм бил наясно какво искам и сега ще приема това което ми се случва, защото германия е прекрасно място с толкова много възможности, просто ежедневието разделя старите приятели пък когато имаш такива страхотни си е малко трудно да се насилиш да си търсиш нови които да ги заменят. Мисля че ще се справя с ученето въпреки че мисля че не ставам за икономист. Искрено се надявам че някой ден ще разбера в какво съм най-добър и ще почна да го правя...някой ден
.................

като заключение на това блог писание бих препоръчал на всички да си свалят албуна на серж , бившия вокал на system of a down, страхотен е ! казва се elect the dead. малко тегаво заглавие. пожелавам ви прекрасни и успешни няколко дена преди да се върнете в бг иии скоро ще се видим.

Take care

i.m.

Из пантеона на българската лирика !

Имам честта да дам гласност на едно епохално произведение сътворено от нашия саратник и другар, сексито на всички поколения Павел Иванов. Някои права са запазени, познайте кои...

слъце ми пари в окото
бъркам боли
чувам шум със ухото
някой далече шепти

бъркам във джоба - вадя ютия
чеша се с нея и не разбирам
где, да го еба, оставих онази бургия
с дето човърках до 5 сутринта

дупка в стената - виждам, добре
споменът идва, но ми се сере
срах и забравих какво правя тук
има повърнато и куп от боклук

седнах на пода - окото боли
защо ли аз бърках там - а, да - щот ми се спи
чайникът пее, радиото ври
часовникът ми още снощи се разби

стрелките не мърдат - какво от това
бургията не може да излезе от мойта глава
търся и рина - къде я бутнАх
да не съм я забутал в кенефа докато срах

май се опомних, сетих се в час
дупка в стената - извиках на глас
станах и скочих до дупката спрях
от нея бургия стърчеше - ура

снощи заседна към 5 - 5:05
не я извадих - бях много зает
сега я подръпнах - изниза се тя
на края и имаше странна следа

гледам отблизо и виждам ляво око
набучено там на върха - гледа ококо
синьо-зелено, а някой далече шепти
сложих ухо на стената - отсреща някой рони сълзи

викам - ти кой си
а той изкрещя
'окото ми дай ми
и то веднага'

бургията в дупката мушнах
оня си го взе
а аз да пробивам пак почнах
както си знам най-добре

оказа се после,
че в нощния мрак
съседа дочул шум
докато спял на своя матрак

дупка в стената видял
окото свое той на нея допрял
тогава със сила подходил съм аз
и хоп във окото му с пълната газ

затуй ако някой ви сутрин шепти
и дрелката безмълвно до стената лежи
ако чайника пее, а радиото ври
недей да му мислиш - а лягай да спиш