Clash of Titans (part 2)

И така, след не много голям читателски интерес смятам да разлая кучетата с втората част на титаничните битки. Предваритено искам да обявя победителите от предишния брой, а именно JohnMcLane > Rambo и The Terminator > Robocop , което означава че брус и арни продължават напред в надпреварата а на Рамбо и Робокоп желая успех в живота и любовта- тая година булка, догодина люлка. Първата битка днес ще излъчи съперника на Арни в следващия кръг и за да е честно отново ще става въпрос за механичен сблъсък :

Optimus Prime

VS




Bender Rodrigez

Можете да спекулирате колкото си искате върху изхода на този двубой... Следващата колизия бих описал с 3 думи- битка за оцеляване, победителя от нея ще се изправи с/у брус в следващия кръг...

Montgomery Wick (Vertical Limit)

VS

РУЕН

една от най-очакваните битки- синовете на планината един срещу друг... Следващата тематична насоченост в двубоите е чисто музикална- без повече разяснения ето и следващия сблъсък

Trent Reznor




VS

ах... няма да му е лесно

КОРИ

приликите м/у двамата са повече от разликите, но уви, единият от тях само ще продължи напред. (давай Кори, ще викам за тебе)

Това е за сега :)

Clash of Titans (part 1)

Започвам съвсем ново идеино направление в постовете- така наречения Clash Of Titans. Представлява импровизирана класация на най-badass персонажите на човечеството. Участниците в първия двубой са свикнали да са в кръв и карантия до коленете, да убиват 100 от лошите само с нож или с голи ръце, това са хората армия, за едния бойното поле е джунглата за другия е градът. Можете да давате предпочитания за вашия фаворит в коментарите за поста

J.J. Rambo

VS

John McLane


Втория двубой е чисто механичен- и двамата са машина за убиване но докато едният винаги е на страната на добрите, то за другия Господ да ни е на помощ ако е тоя от първата част

The Terminator

VS

Robocop

Mindblowing

Нещо като продължение на стилистиката приложена в клипа на We Carry On, абсолютно впечатляваща анимация, порой от детайли и символи, като цяло един от най,най sick клиповете правени евър...Kickass, topnotch

1,5

Тия дни настефанмайка му ще чукне година и половина. Не че е много впечатляващо, но понеже като гледах архива годинката не е била отбелязана с безсмислен пост, май сега е моментът да се отбележи дългото и напразно съществуване на нашия блог в уебпространството. Като цяло идеята на блога първоначално беше съвсем друга, минахме покрай много еволюционни и революционни периоди в които се чудихме или най-вече аз се чудех какво точно да пише в този блог, дали да се лее простотия или да се пишат някакви "умни" истории, да се правят ревюта на филми и музика с цел тяхното популяризиране сред 3мата души, четящи настефанмайкаму, или пък да има мелодраматични постове. Разглеждайки архива стигам до извода че всъщност има от всичко по малко, като мотивацията и интересът на пишещите и четящите се е променял през времето. В момента мисля, че блогът не се радва на особено голяма читателска аудитория, въпреки че далеч не сме ъндъргроунд както беше в началото. Няма и много нови провокативни постове и като цяло няма и порив към тъпашки словоизлеяния. Важното обаче е, че според мен много от старите постове са ценни за четете сега и ще стават по-забавни и приятни с времето, защото са адресирани тематично към едни приятни и отминали дни- дни на безгрижие, сплотеност и тъпашки хумор. Отборът на настефанмайкаму запазва според мен своята самобитност дори след 1,5 година и си мисля че още не сме казали последната си дума, въптеки че от Кори много приказка не се чува, но пък той си има лично уеб-пространство за което да се грижи. Като цяло вярвам че настефанмайкаму трябва да бъде освежаван с нови постове, не само от мен и искрено се надявам блогът да просъществува още дълго време, като за целта е нужна не много сериозна, но все пак някаква активност. Та така... настефанмайкаму си има история

20.05.08

20.05.08

Something is changing
Growing in your mind
Cant do a thing about it
Living in normal life - barabas

Cant remember the first light
Must have been something enormous
I would give anything to travel into time
Barabas ....

Must have been something enormous,
Something enormous, something enormous
I would give anything to travel into time

Crna maca, beli macar

!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!








this louis is the beginning of....

Take it to the next level

Телевизионните реклами на футболна тематика, винаги са били забавни за гледане, особено ако човек има нещо общо с този спорт. От няколко дни Nike пуснаха серия футболни адверти, насочващи фокуса към простичкия въпрос "дали толкова много искаш , да бъдеш футболист" , първата реклама от серията е просто реплики на страшно много известни играчи по този въпрос, станало е яко, истинското мъст сии в цялата идея е втората реклама- 2 минутен клип, с адски яка идея, да не говорим за участието на абсолютно всички звезди в момента, най-яката реклама появявала се от много много време насам та...

клипче 1:




THE AD:





so just take it to the next level

30 април

Днес е последния ден от дългите месеци , имащи буквичката "Р" в името си. Р свързвам с бррр (студено) и тнт или с други думи се занизват 3-те, сладки, трибуквени месеца последвани от Август, който дай боже ще е месеца, в който ще се завърнем (тия дето сме в германия) по родните места. Пожелавам на всички прекрасен и топъл пролетно летен (размножителен) период

Countdown

Помните ли това ?


Всички искаме още и то малко остана... 22ри май наближава

OMG xD !!!!!

10 years of StarCraft

Годината е някъде 1999 - края на учебната година, аз съм пуснал дълга косичка и наще са ми дали пари да се подстрижа- не са много, но пък за детенце не са и малко. Последен час в училище - физическо. Правя си планове към 2 да отида да се подстрижа, а след това да отида да ям баница у баба. Какво ще правя до 2 ли ?
-Черен, айде бе идваш ли след училище?- питам аз
-Къде ще ходиш в НТС-то ли?- интересува се вече Павката като наум пресмята колко пари има. Черният е със стари дрехи, но пък винаги има пари да играе в компютърните зали след училище.
-Да, там. Ходил ли си, яко ли е? - леко съм притеснен, защото в НТС-то не съм ходил, беше нова зала по това време,а аз обичах да ходя в Магито, мухлясала дупка с/у градинката на Алана.
-Да, става, не е като армагедона. Айде в армагедона! - черният знаеше коя зала как е но ходеше само там, защото именно там се събираха големите разбирачи на starcraft-a, имаше battle.net, но на мен не ми беше удобно, идваше ми далечно
-Не, в НТС-то ще ходя трябва да се подстрижа в центъра.
-Ами ок.
На Черният много много не му пукуше като цяло къде играе, важното беше да играе. Физическото минава набързо, фащаме чантите и на бегом отиваме към НТС-то. Слиза се надолу по стълбите в някакво мазе, има около 14 компа, повечето празни, но има много хора- кибици. Децата бягат от даскало , изиграват си парите до 9-10 часа отиват до баба си, взимат още 1 лев, играят още час, после киснат цял ден в залата, прибират се по някое време, чакат майките им да се върнат, да им дадат още 1 лев и айде пак в залата. Така беше всеки ден, сигурно така е и сега. Та не ни е много трудно да намерим 2 компа, сядаме един до друг. Седнали сме за 1 лев- 1 час... 1 магически час StarCraft.
-На IPX ли?- всеки път питах
-Да.- черния прави вече игра. Действа бързо въобще без да се замисля- много закуски са отишли в тая игра.
Идва времето да си избера ник- пиша ko4ana. Брата ми го измисли като ми правеше първата електронна поща и така тръгна- дълги години го използвах, дори съществуват още хора които ако ме видят на улицата ще кажат "А, кочана !"
Черния вече е направил игра на Big Game Hunters, аз влизам. Избирам се terran. По това време не можех с друго- тактиката беше проста- да направя 20 танка и 50 кули за защита и от 2 летища да правя полека и бавничко battlecruisers докато стигна лимита- тогава бой. Само че Черния беше играл повечко и знаеше че така не става. Той играеше с protoss - мисля че още го прави. Играта започва и след има няма 6-7 минути черния ми влиза в базата със 10тина zealota и няколко dragoona - фашистки погром. Айде пак
-Айде пак, ама без да се нападаме в началото.
-Уф добре.
На черния не му е много интересно, аз съм пълен noob. Втората игра се развива по приятен за мен сценарии- полека лека вадя самолети и подготвям великата си флотилия.
-Готов ли си вече?
-Не бе , чакай малко.
Зад нас има някви батковци, гледат играта и дават акъл, коментират.
-Айде де, нападам те.- черния е вече нетърпелив.
-Ок давай!
Епична битка! Развитата раса на протосите управлявана от своя командир- Черния среща сериозна съпротива от страна на човешката флотилия- битката остава с отворен край но изведнъж- хоп вече съм на десктопа. Какво стана ?!
-Малък, свърши ти времето.
Ама как така, още усещам сърцето си как бие силно, как цъкам по копчетата на мишката без въобще да разбирам какво правя... Връщам се в реалността. Разменяме няколко приказки с Черния, и той е превъзбуден от битката. Обличам си якето, бъркам си в джоба и хоп! Парите ми ги няма ! Някой от любезните батковци стоящи зад нас и коментиращи играта се е самообслужил- разревавам се- така е, кое малко дете не плаче като го прецакат. Черният ми плаща времето. Аз вече мисля как ще лъжа наще как съм изгубил парите- абсурд да им кажа че са ме ограбили в компютърен клуб- те вкъщи не ми даваха да играя дори. Разделяме се с Черния, той отиваше към армагедона аз се прибирах към вкъщи, ще пропусна баницата у баба. Гледам си краката мисля какво ще казвам на наще, но изведнъж други мисли ми нахлуват в главата- щях ли да спечеля битката ако не ми беше свършило времето ?...

През 1998 за добро или лошо се случва една малка революция- някакси тиха, защото далеч не засяга целия свят, не променя нищо толкова главоломно като другите световни революции, но тази част от света, която е засегната от случилото се бързо претърпява главоломни промени, чиито отзвук тепърва ще се вижда на бял свят. През 1998 някъде по това време на година Blizzard показват на бял свят новата си игра StarCraft , напълно нова и с различен франчайз от останалите им две игри направления - WarCraft и Diablo. Играта представлява RTS или по простичко стратегия в реално време- това което прави играча има моментални последствия, а целта е простичка- управлявай една от трите раси , копай ресурси, победи останалите - нищо ново. НО 3-те раси са напълно различни, толкова принципно далечни че всяка една от тях си иска отделно изучаване. Имаме човеците , имащи името terrans- група хора обикалящи из космоса, колонизиращи нови планети и използващи природните им ресурси, имаме и така наречените protoss-и - много напреднала и развита технологично извънземна раса със сложно устроено общество обединена от философията им Khala както и от огромните им телепатични способности благодарение на силата Psi. Последни идват zerg- примитивна извънземна раса- чумата на космоса- разпространяващи се светкавично м/у планетите и унищожаващи по пътя си цели светове с многочислеността и кравожадността си. Всичко което тези гадини правят е координирано от висш разум , огромен мозък наречен просто The Overmind контролиращ всички зерги. Играта има много интересна фабула на която няма да обърна внимание в момента, това с което играта е важна е нейния multiplayer или просто играта с/у истински хора. В продължение на 10 години Blizzard неспирно променят играта така че да се получи перфектен баланс- расите да са принципно различни, но никоя да не превъзхожда останалите...Играчите по света имат нова страст и мотивация- да са най-добрите в игра, в която всичко зависи от тях, а не от външни фактори- че само твоите умения могат да спечелят битката с/у противника ти.
2001, Сеул. На огромен стадион пред повече от 60 000 души се играе финалът на първото корейско първенство по StarCraft. Огромни екрани, екзалтирана публика- сцена с два компютъра- на епична музика се появяват играчите в перелини като от star treck. За корейците професионалните играчи по старкрафт са като рок звезди , дават по новите какво става с тях, имат си телевизия накоято предават, ежедневно мачове от отделните турнири. Постепенно старкрафт обществото става все по голямо, организирано с център Кореа. Един играч изграва, залязва бързо, идва нов, по-добър от предишния и така до 2005. Тогава един от тях спечелва всичко, славата му става легендарна, но най-важното е че накрая на годинита регистрира печалби от турнири в размер на 500 000 долара. Общо за цялата си кариера като професионалист NaDa успява да стане милионер само от парите спечелени на турнири. Star Craft бавно,но сигурно се превръща в нов комерсиален спорт- 10 години след появяването си играта не просто не е загубила популярност- тя е по-актуална от всякога. С перфектния си баланс и динамика стар крафт не е нищо по-различно от един нов и модерен вид ... шах, в който всеки ход е от значение, всеки ход е правилен или грешен- награда? Тлъста пачка в зелено. В момента най-добрия в света е кореец с ник Flash...който е на 15 години ! С други думи е бил на 5 години когато играта на която той ще е най-добрия в света, се появява на бял свят. Имаме и първите турнири в кореа със съвсем истински англииски коментар на живо ! Стар Крафт отдавна не е просто игра, колкото и нелепо да звучи тя е спорт, излязла е тотално от първоначалния си замисъл. Но за тези които не се занимават професионално, играта си остава само едно забавление, всъщност като никое друго на света.
На 19.05.2007 (моя рд :) ) в Сеул Близард дигат завесата и показват в/у какво са работили тайно много дълго време. Приемника, последователя, новата мания на човечеството? StarCraft 2... ще мине още времето докато играта стане достъпна за всички, още нещата са work-in-progress. Но манията вече е пълна- още по красива, още по-оригинална и иновативна или просто продължението като тотален провал? Има време ще разберем.

10 години СтарКрафт
Не знам дали знаете но тази игра значи 10 години от живота на много хора, колкото и странно да ви звучи е така, вие просто не сте от тях, и аз не съм. Трябваше ми много време за да разбера за себеси тази игра и ми става мило като се сетя за случката в НТС-то която е съвсем истинска. I <3 StarCraft

10 години

carrier will arrive...soon

holy shit !

Look-a-Like part 2

Sneak Preview

Жорко и Johnnie от OC

Деси (тихичко) : Г-жо, подръжте тез китки, аз отивам до тоалетната.

Диян: Здрасти, кво е тва дето ми го даваш?
Бурхард: Не знам, чакай да прочета

Бурхард: ЕЙ ТВА е ся мъжко ръкостискане!
Ивайло: Давай го тоя лист и недей се обеснява
Павел: Хмм Ивчо има стегнато дупе
Вернер: Ааа Павле, без такива
Сотирова: Мамо, дават ме по телевизора!

.

Michael. Dear Michael. Of course it's you, who else could they send, who else could be trusted? I... I know it's a long way and you're ready to go to work... all I'm saying is just wait, just... just wait and please just hear me out because this is not an episode, relapse, fuck-up, it's... I'm begging you Michael. I'm begging you. Try to make believe this is not just madness because this is not just madness. Two weeks ago I came out of the building ok, I'm running across 6th avenue there's a car waiting, I've got exactly 38 minutes to get to the airport and I'm dictating. There's this panicked associate sprinting along beside me, scribbling in a notepad, and suddenly she starts screaming, and I realize we're standing in the middle of the street, the light's changed, there's this wall of traffic, serious traffic speeding towards us, and I... I freeze, I can't move, and I'm suddenly consumed with the overwhelming sensation that I'm covered in some sort of film. It's in my hair, my face... it's like a glaze... a coating, and... at first I thought, oh my god, I know what this is, this is some sort of amniotic - embryonic - fluid. I'm drenched in afterbirth, I've breached the chrysalis, I've been reborn. But then the traffic, the stampede, the cars, the trucks, the horns, the screaming and I'm thinking no-no-no, reset, this is not rebirth, this is some kind of giddy illusion of renewal that happens in the final moment before death. And then I realize no-no-no, this is completely wrong because I look back at the building and I had the most stunning moment of clarity. I... I... I realized Michael, that I had emerged not from the doors of Kenner, Bach, and Odeen, not through the portals of our vast and powerful law firm, but from the asshole of an organism who's sole function is to excrete the... the... the poison, the ammo, the defoliant necessary for other, larger, more powerful organisms to destroy the miracle of humanity. And that I had been coated in this patina of shit for the best part of my life. The stench of it and the sting of it would in all likelihood take the rest of my life to undue. And you know what I did? I took a deep cleansing breath and I put that notion aside. I tabled it. I said to myself as clear as this may be, as potent a feeling as this is, as true a thing as I believe I witnessed today, it must wait. It must stand the test of time, and Michael, the time is now.

Third

Моля, искрено моля, не слагайте панди по тоя пост... И тъй- казват "три пъти за щастие" , "три пъти мечка се бори" (не знам, Мечка, така ли е бе?) и тнт. Ето че из нет пространството плъзна третия албум на Портисхед озаглавен просто Third. Истината е че след такава творческа ваканция каквато си бяха дали от групата, надали някой е очаквал че ще изкарат нов албум. За мен портисхед са едно от най-непродуктивните явления в музиката, но пък всичко което са направили, правят и ще правят за в бъдеще просто преобръща всички сетива чрез някаква верижна реакция тръгваща от слуха... И наистина като погледне човек , първият им албум е просто пионер в жанра, нареждащ се по влияние и значимост до първите неща на Massive Attack. Мрачен и нелогичен, грандиозен и разтърсващ- това беше първият албум и все още е. Отново след дълга пауза на бял свят излиза (и тук е момента да кажа моя любим албум) Dummy. Много по мелодичен с още повече инструменти, връщащ ни обратно към корените на този тип музика, към джаза. Но албумът колкото и да е страхотен не е всичко... стигаме до абсолютния връх в творчеството на групата, а именно концерта на групата в Roseland NY. За този концерт всички хубави думи са слаби, за това няма да го хваля, който го е гледал знае за какво става въпрос, а който не, надали ще счете настоящия пост за интересен. Минаха много години, а Портис се появяваха на няколко благотворителни участие включително мега концерта заедно с Massive Attack по това време миналата година, който така и не стана ясно как е протекъл, защото няма видео матрял. Всичко при тая група става бавно, някак с мъка, но пък изпипано до край. Що за албум е Third? Всеки който го чуе ще си изгради мнение. Моето е, че албума е абсолютно love-or-hate. Тоест или ще останете разочеровани или ще си кажете едно от сърце "бах"...ама не композитора. Няма ги цигулките от Дъми, песните нямат мелодия... до тук много напомня на първия им албум, НО... това което прави ярко впечатление са перскусиите и присъствието на всякакви китари, електрониката също изобилства и за разлика от предишните 2 албума и особено Дъми в Third няма нито една жизнерадостна песен. Цялостното усещане е като клиширания лаф за умиращия космонафт- албумът е абсолютно депресиращ, Бет пее все едно че ще умре всеки момент, което ако го правеше всяка друга би звучало ужасно. Бет, обичам да слушам как пееш на умиране ! Според мен този албум е по-портис от всичко направено от тях до сега. Сякаш това е цялото послание - ние сме Портисхед, такава музика искаме да правим, не ни идват отвътре мелодичните песнички от Дъми, а ти който слушаш нас ни обичаш, ако харесваш и третия ни албум... Може би малко като ултиматум, но истината е че наистина е много вероятно третия да не се хареса колкото Дъми, което не значи че е по-слаб. Тhird е грандиозен ! Няма нито една песен, която е направена, за да се напълни бройката в албума. Нали това искахме, ние феновете на портис? Още портис! Ето ги и тях, в най-най чистия им, неподправен, див, хаотичен, депресиращ дори отчайващ вид. Third не е албум който можеш просто да си го сложиш на плеър-а да го слушаш нон стоп докато вървиш по улицата, да си пускаш някоя песен по 1000 пъти едно след друго и смятам че ако някой го прави то обезсмисля самите песни. Албума е ангажиращ иска да го слушаш внимателно, да не четеш книга докато го правиш, да не спиш докато го правиш. Тва с правенето все едно секс стана. На мен лично албумът ми допадна, имах нужда да го чуя, искам да слушам малко такава музика. Любими песни от него бързо ми станаха Nylon Smile (още преди да съм я чул вярвах че това ще е ПЕСЕНТА) и последната Threads . Накрая искам да кажа че това което е в нета не е окончателния албум, но това което ще излезе на 28 април няма да е много по- различно. Остава да дойде 6-ти април и да ги чуем наживо...макар че те откровено си зчучат по-скоро намъртво...

Мъжки поздрав за 8-и март

на патерици

You know the rules... and so do I

Кольо копа свободата