nastefanmaikamu conquers FaceBook

В отговор на безсмислено тъпия тест "За коя дискотека си в Стара Загора?" настефанмайкаму реши да създаде тест, който реално търси отговор на сложна и злободневна тема - "За коя кръчма в Стара Загора си?". Много е важен словореда във въпроса, най-вече позицията на думичката "си". Всъщност, това което ме изнервяше беше, че всички които попълниха теста за дискотеката бяха пратени в Космо (признавам, и аз попълних теста и аз бях пратен там, въпреки че до сега никога не съм ходил в тъз дупка) и отгоре на всичко, когато публикуваха резултатите добавяха разцепващото "ее... много ясно че съм за там ;) :) :*". Окровено казано съм изненадан от интереса към теста за кръчмите, но и съм до някъде горд, защото идеята за настефанмайкаму беше прекарана много леко и нежно в публичното пространство - без явно някой да бъде обиден, че е тъп фешън. Благодаря на Жорката за подбора на кръчмите - сам нямаше да се сетя за Диньовото...
Млади и стари гласуват все едно е изборна бюлетина от времето на Стефан Стамболов. Остава единствено да бъде отговорен големия въпрос - за коя кръчма е Фори?

French Connection

Няма как да се каже по друг начин - настефанмайкаму е отново тук. И за да отбележим завръщането на тази институция в интернет пространството, съм длъжен да напиша един доволно длъжък пост, изпълнен естествено с моето прекрасно чуство за хумор и куп правописни грешки. В края на краищата настефанмайка му има една простичка цел, да забaвлява читателите си, които в златните времена на тоя блог са били общо двама.

Историята, която искам да разкажа, всъщност много от вас, смисъл хората, които така или иначе ще прочетат по нежелание тоя пост, след като им кажа, че съм го написал...пак много дълго изречение - абе историята е позната. Но понеже искам и нови хора да открият настефанмайкаму, ще я разкажа все едно го правя за първи път, а пък тия дето са запознати, ще открият нови детайли от тази чудновата случка.

Преди има няма един месец имах рожден ден, станах на 21 - пълнолетен по всички правила измислени от човешкия законодатетел ум. Мъка ми е че не можах да направя парти както си му е реда, както съм го правил преди - 50 човека, ядене и пиене за 100, брейк батъл и 3 часа пого и тнт, но икономиката и ограничените финанси са основната пречка такъв евент да се състой. Плюс това в германия не познавам 50 човека. Но така или иначе реших да си отпразнувам рождения ден, като признавам съвсем честно, това беше най-слабата организация на рожден ден правена някога - нямах никакви пари, поканих хората, без да знам какво да ги правя като дойдат тук и с ясната мисъл че няма къде да ги сложа да спят. Но с ведър оптимизъм прецених че всичко ще се нареди добре и най- важното е всички да се съберем, пък като сме заедно ще го измислим. Парти за рд-то в крайна сметка нямаше, това което се случи беше нещо от типа онези дни покрай нова година и малко след това, когато идват 10 имени дни един след друг. Не че някой се отбелязва по някакъв епичен начин- просто се яде и се пие в продължение на седмици - кротко...умерено, без да се набива на очи - без онзи виж ме имам рожден ден, ще се напия като животно момент. Предполагам че и Тодор Живков така си е празнувал рождените дни - на самата дата с членове на партията, на другия ден с приятели, после с роднини и тнт, но без да има някакво грандиозно напиване или мега парти, просто се отблелязва празника в продължение на 2 седмици. Та честванията за моя рожден ден продължиха от вторник до неделя, всеки ден. Гостите ми дойдоха в голямата си част в събота, и откровенно казано ако това го считам за връхната точка на празненствата, по това време вече бях толкова уморен, че изобщо нямах усещането че тия приятни хора са дошли заради мен - не исках вече да имам рожден ден с други думи. Първи дойде мечо, мисля че в четвъртак , което в германия беше пак някакъв измислен празник - деня мина кротко, леко изтъпяване, приятни разговори, но понеже и двамата бяхме физически уморени, след като изгледахме Гран Торино на Клинт Истууд, легнахме да спим. На другия ден обаче започна да се случва, това което имам всъщност някаква връзка със заглавието на тоя пост. По принцип рутинните дейности включени в моето ставане е да си обуя чехлите, да отида до хладилника, да го отворя, с ясното съзнание че е празен, да видя че е празен, да изпуфтя с досада и да се върна обратно в стаята си. Същия ден направих точно това, но в кухнята освен мен имаше и още две момичета, които си шушеха нещо, ама по онзи момичешки досаден начин дето, абе знаеш че си говорят за теб, но те го правят точно толкова шумно, че да се обърнеш, а когато го направиш те се изхилват чаровно. Няма да заблудите дъртия и да, по чехли съм със зелен анцуг, рошаф съм и пуфтя пред хладилник. Хихик... ок. Връщам се при мечката, който настоява да ми покаже някакъв френски кретен в тубата- отначало с досада се сългасявам с очакване да е някаква пълна простотия, която няма да мога да оценя докато съм сънен, но се оказва че тоя французин наистина е някъв луд и за пълна моя изненада в следващите минути се забавлявам с нещо към което преди малко съм бил предубеден. При мене предрасъдаците са много силна движеща сила, но ги имам за малко и ежедневни неща - като например ей тая дюнерджииница- може всички мои приятели да ми казват колко по яки са дюнерите там, но аз ще си ходя в моята, която ми е по-надалеч, просто защото съм свикнал да ходя там. Няма да гледам филм с който предварително не съм много зарибен, просто защото съм поначало предубеден, че новото не ми харесва. И така, обратно на другата тема. С мечката набързо хапваме, пиле с ориз като той ми показва уникална рецепта, която съм сигурен, че или той или някой друг българин я е измислил, защото такова нещо естествено по принцип няма или не се прави, или просто на никой не му е дошло на акъла. Сещате ли онези пакетчета ориз ънкъл бенс, който се варят в тенджера с вода? Ами мечо ми показа как да опечеш такъв ориз във фурна. Това което той направи е да отвори пакетчетата, да сложи ориза в тавата и после да я напълни с вода. През цялото време докато той го правеше това аз го гледах с пълно недоверие и бях напълно сигурен, че от това нищо няма да излезе.
"абе спокойно е тя водата ще попие" и о, чудо, оризът наистина изпи всичката вода, а крайният резултат си беше просто нормален ориз на фурна, нищо изкличително или кардинално различно. Така че това беше един пълзотворен ден, защото научих нещо ново.
Малко след наяждането отново се появяват тия момичета, този път обаче съм буден и ясно мога да забележа някои странности във външния им вид - бяха с рокли, на високи токчета и о боже едната имаше супер най-яките цици на света, и още ги има. Изключителното при тях обаче е, че всичко беше малко преувеличено и до известна степен прекрачваше границата на ъъ...абе малко или много изглеждаха като курви, ама чак неприятно не беше. Просто съм сигурен че ако момиче излезе до магазина в някой български квартал да си купи хляб, няма да стигне и до ъгъла, още пред блока ще я наебе някой. Добре викам, тая работа няма да остане така, заговорих ги с оназя усмивка, която използвах при разговор с даскалка в гимназията. Немски говорите ли бе? Ъ? Ок... англииски? Ами малко, ти говориш ли френски? Не... Испански? Кво ма напрайхте мене е, ще се разберем на англииски. Какво прайте тука? Или не, първо ги питах как се казват? Клемонс вика едната, забравям името веднага, другата изрича нещо сложно, карам я да повтори 2 пъти, тя го прави, ама аз нищо не разбирам отново, усмихвам се и кимам, все едно всичко ми ясно и продължавам нататък като намирам креативни начини да заговарям същото момиче, без да се налага да и казвам името. Някой път е много лесно да се прави това, човека просто разбира че с него си говориш, без да привличаш внимание с "ей,шшш" или нещо от същата етикеция. Та от краткия разговор се разбра, че логично момичетата идват от Франция, Монпелие, което не знам на вас какво ви говори, но аз го свързвам като някакъв духовен дом на плейбойщината и идеята да си тузар, ама по европейскому, със стил и култура. Та Клемонс и пффф?! в края на краищата са се озовали по цици и токчета в студентско общежитие, за да гостуват на един от моите съквартиранти - французина от руски произход Давид Капчиев - типичното франсе, говорещо всички езици с акцент който е невъзможно да се сбърка, вечно в добро настроение, винаги усмихат и разказват на всеки който му застане пред очите, коя последно е наебал. Всичко започна да ми се нарежда, но едно нещо ми направи много силно впечатление. Добре дошли сте му на гости, сигурно ви е ебал преди, и да не е ся сте тука с тая цел, всичко ок, ами къде е Давид? Обесняват ми двете че Давид им дал ключовете си и изчезнал. По принцип това не е кой знае колко странно за мен, той е един от хората, които виждам най-рядко на етажа. Понеже учи за цигулар е постоянно зает, и си мисля че може би и тоя път е зачезнал някъде със страдибургера. Ама да му дойдат гости, и да ги остави така и да изчезне? Ех викам аз, нещастие, пляскам с ръце, радвам се че се запознахме, надявам се да си прекарате добре, чао.
Останалата част на деня премина бързо, Йово дойде от Мюнхен, почнаха да се носят едни каси бира наляво надясно, пак с сготвихме, гледахме някакви тъпотии по телевизията, казваме си няколко стари гимназиални лафа - абе кеф голям. За мен няма нищо по-приятно от това да прекарвам спокойна вечер в компанията на хора, с които гарантирано ми е добре. Каса бира - перфектно. Добре обаче от някъде се появяват отново тия французойки, с други рокли, по-червено червило и още по високи токчета. "Кви са тия курви брат?" - нормална и естествена реакция на Йово. Ами не знам, тука ги намерих тая сутрин. "Едната има баси циците". Аха, има ги. Убих баси комара преди малко, намигна ми даже. Та двете се разкарват напред назад, Йово поема разговора. Брат, да ти покажа ли как се разпъва дивана в моята стая? Смях, и хай-файв. Оказа се че от всички французи във франция, едната от тия има доста директна връзка с БГ. Брат и, женен за българка, наскоро е участвал в "Моята голяма телевизионна сватбва" в шоуто на Слави. За тая дето и научих името става дума, Клемонс. Та тая мацка разпитваше Йово, как се приема брат и в Бг, дали е популярен и тнт, все разговор, в който нито аз, нито мечко можем да вземе участие понеже не сме гледали шоуто. Не знам защо, момичето си помисли, че само Йово е от БГ и когато разбра че и 3мата сме, щеше да си оближе лактите и да си удари задника в тавана от вълнение. Очевидно за нея България е нещо ненормално яко и до известна степен в нейните очи, ние изглеждахме като първите хора, които след като са умрели са се върнали при живите, да разкажат дали има наистина рай, и дали е толкова яко колкото пише по книгите. В интерес на истината от това, което видях в последствие брат и е бил едно от най-интересните неща в това шоу. Клемонс изчезва пак някъде, а Йово с още по-голямо недоверие пита "абе брат, де ги намери тез курви е ?!". Дигам рамене... Появяват се и двете, почваме да водим някакъв тъп диалог, в който Клемонс се опитва да ни обясни името на някаква чалга песен (да, и с чалга е зарибена), която на нея много и харесва и иска да и я пуснем. Момичето с циците е тотално отзяла на дивана, и се обажда от време на време с някоя случайна дума на англииски или участва в разговора като каже нещо нешо на френски и чака другата да го преведе. В затруднението и в голяма степен невъзможността си да се разберем, Клемонс каза това, което искаше да каже на испански и о, боже, мечката я разбра и размениха някакви приказки на испански- изведнъж Мечо стана обект на интерес, двете почнаха да му повтарят името "Павел,павел" като някакво заклинание - оставете го курви, момчето си има приятелка ! Двете французойки много искаха да излизат на дискотека, ние ествествено не искаме, почва някакъв безсмислен пазарлък, който продължи половината вечер, но така или иначе никой никъде на отиде. В опитите да намерим допирни точки на нашите интиреси - двете са много зарибени с карате, Клемонс цялата беше в синини, тримата с мечо и Йово бяхме склонни да правим някакви странни и унизителни простотии- като например Клемонс ме учеше как да правя блок, искаше да я удрям и някакви такива, все неща дето изобщо не ме интересуват и не искам да правя, но ги правя щото момичето до мене има супер яки цици. Или де да знам, просто щото съм симпатичен и отворен, контактен и лесно правя приятели... сигурно е това ама и първото беше от значение. Рано или късно някой трябваше да изтегли жокера на отчаянието- темата за разговор която по един или друг начин се застъпва в диалога с французин - тяхното кино и филмите с Луй ДьоФинес. Тва е все едно да ме питат мене за козия рок, ми това е толкова далечно вече от мен, защо изобщо тия момичета на по 18 години това трябва да ги интересува. Все пак ми стана доста смешно като научих как се казва полицая от сентропе на френски - жандарм льо сентропе или нещо такова - смях се. По едно време Йово казва "абе мене тия филми старите ми харесват ама на скоро гледах един пети кушон булгар, и изобщно не ми хареса", при което двете французойки избухват в див смях а аз и мечо гледаме с някакво wtf изражение, небрежно опивайки се да докараме бекгроуд смеха от "Приятели" колкото за атмосфера. На тях им трябваше 10 минути да се успокоят а Йово ми обясни че заглавието на филма значи "малки български курви", а в него ставало дума за накакви български проститутки...очевидно. Та на Йово разговора му става скучен, почва леко да ги дразни, те се усещат и момичето с циците вика "е не ни мислете за толкова тъпи" а Йово пак казва "Брат тая ако нямаше толкова яки цици, изобщно нямаше да се занимавам с нея". По едно време тия огладняха, ние бяхме изяли кажи речи всичко и Йово, единствения вегетарианец от всички, реши да им сготви някаква нелепа манджа от пържена наденица и чевена чушка, кяот те обаче без проблем изядоха. Малко след това всеки си отиде в стаята и легнахме да спим. Беше един готин петък, на другия ден предстоеше да дойде основния контингент от моите гости, а от французойките тепърва щяхме да видим истории, достатъчно стойностни да разказваме на пра-внуците си.

End of Part 1

kiss the cock

nastefanmaikamu влезе в кухнята

http://qdemise.blogspot.com/

soon

99.5

1

There are no more barriers to cross. All I have in common with the uncontrollable and the insane, the vicious and the evil, all the mayhem I have caused and my utter indifference toward it I have now surpassed. My pain is constant and sharp and I do not hope for a better world for anyone, in fact I want my pain to be inflicted on others. I want no one to escape, but even after admitting this there is no catharsis, my punishment continues to elude me and I gain no deeper knowledge of myself; no new knowledge can be extracted from my telling. This confession has meant nothing.

2

Do you like Phil Collins? I've been a big Genesis fan ever since the release of their 1980 album, Duke. Before that, I really didn't understand any of their work. Too artsy, too intellectual. It was on Duke where Phil Collins' presence became more apparent. I think Invisible Touch was the group's undisputed masterpiece. It's an epic meditation on intangibility. At the same time, it deepens and enriches the meaning of the preceding three albums. Christy, take off your robe. Listen to the brilliant ensemble playing of Banks, Collins and Rutherford. You can practically hear every nuance of every instrument. Sabrina, remove your dress. In terms of lyrical craftsmanship, the sheer songwriting, this album hits a new peak of professionalism. Sabrina, why don't you, uh, dance a little. Take the lyrics to Land of Confusion. In this song, Phil Collins addresses the problems of abusive political authority. In Too Deep is the most moving pop song of the 1980s, about monogamy and commitment. The song is extremely uplifting. Their lyrics are as positive and affirmative as anything I've heard in rock. Christy, get down on your knees so Sabrina can see your asshole. Phil Collins' solo career seems to be more commercial and therefore more satisfying, in a narrower way. Especially songs like In the Air Tonight and Against All Odds. Sabrina, don't just stare at it, eat it. But I also think Phil Collins works best within the confines of the group, than as a solo artist, and I stress the word artist. This is Sussudio, a great, great song, a personal favorite.

3

I believe in taking care of myself and a balanced diet and rigorous exercise routine. In the morning if my face is a little puffy I'll put on an ice pack while doing stomach crunches. I can do 1000 now. After I remove the ice pack I use a deep pore cleanser lotion. In the shower I use a water activated gel cleanser, then a honey almond body scrub, and on the face an exfoliating gel scrub. Then I apply an herb-mint facial mask which I leave on for 10 minutes while I prepare the rest of my routine. I always use an after shave lotion with little or no alcohol, because alcohol dries your face out and makes you look older. Then moisturizer, then an anti-aging eye balm followed by a final moisturizing protective lotion.

Организационен

Амм ако някой от настефанмайкаму чете блога още имам няколко въпроса. Не че сега има време ама преди да си лягам се сетих няколко неща и искам да питам. Искате ли да преместим блога, да го махнем от блогспот- не за друго ами ми писна да го гледам тоя темплейт, а възможностите за персонализация се свеждат до слагане на думата Панда или Панди къде може да се сетите. Естествено ще принесем архива или поне ще го запазим под някаква достъпна за четене форма, някои постове особено в началото са безценни. Освен това смятам по някакъв начин да се заема малко по-сериозно с блога, като ми остане време, не мога да приема че настефанмайкаму ще загине, нужна е по-широка аудитория. Имам и още една идея свързана с блога ама като се върнем в бг ще обсъдим ако някой има интерес, пък си мисля че все ще има хора дето ще искат да носят тениски на настефанмайкаму. Айде успех и умната. Чакам поне 1-2 да ми отговорят на въпроса

Малко статистика

Dark Knight

Няма да правя поредния hype post за филма, защото още не съм го гледал. По принцип когато дълго чакан филм излезе, оценката му след първия ден в ИМДБ е около 9.0, защото най-закоравелите и чакащи фенове отиват да го гледат и като се върнат са толкова превъзбудени че шибват 10ката. Така е до 20,000 глас някъде, после отиват хората без очаквания и филмът не им харесва. Черният Рицар има безумна реклама кампания, една от най-големите изобщо провеждана в кино индустрията. Очакванията скочиха двойно повече, заради нелепата смърт на Хийт Леджър. След първите 1-2 дни не беше изненадващо, че филма заби рейтинг от 9.8 като по този начин детронира Кръстника от топспот-а в класацията , която всъщност оглавява от нейното създаване. 9.8 - гласували 12 000 души. Интересното е какво става в момента, а числата са вече доста изненадващи 70 000 гласа , оценка 9,6... с 0,5 повече от Кръстника. Много хора смятат че Черния Рицар, не заслужава да оглави чарта, просто защото звучи тъпо филм по комикс да измести световната класика "Кръстника" или кръстникът... все тая. Изчетох повечето теми в форумите и много от неутралнте зрители казват, " кво пък ти пука от къде филма е взел идеята си, като е най-доброто правено от много време насам". Ах , Крис Нолан. Мислех си че след Престиж е достигнал върха на творчеството си, но ето че бавно и постепенно със всеки следващ филм Нолан гравира името си със златни букви, редом до имена като Леоне, Фелини, Кубрик и още и още представители на старото и стойностно кино. Нолан е модерният класик, явно за пореден път промяната е в еволюцията а не в революцията. Крис прави всичките си филми като по учебник, не се старае да търси под вола теле с изчанчени идеи- всичко е просто ясно, перфектно разказано, а силните страни на филма са точно това което трябва да бъде киното. Скоро ще дойде деня Х, в който и аз ще гледам филма. Първият Батман на Нолан беше различен, втория е модерният шедьовър, третият... ДА, Нолан, Бейл и Кейн имат договор за 3 филма !!!

Man on the Moon

Цялостните Псувни на настефанмайкаму

Ето че идеята която беше по-скоро като ебавка с мартин става реалност- радвайте се на богатството на българския език !!

Мамка ти еба - би могло да значи “сега ме ядоса“, но най-често се употребява като „нервиш ме“.

Еба ли майка му – учтивата форма на „знам ли“, употребява се за трето лице.

Ебал съм ти майката - двузначен израз, в честия случай се употребява като „не ме занимавай с глупости“, а в учтивата форма е „не ме интересуват доводите ти“.

Бах ти мамата – изразява учудване, употребява се предимно в разговори, значението най-често е „ти ме удиви, бе“, би могло да се тълкува и като „страшен си“.

Еба ли мама му – използва се като отговор на въпрос, на който запитаният не може да отговори по същество. С нисък коефициент на емоция, отговорът е по-скоро рутинен.

Ба ли мааму – същото като значение, но издава безгрижие и леко настроение.

Дали няма да ти еба майката - е вече с приповдигнато настроение, най-вече негативно. Употребява се най-често в случаите, в които територията на питекантропа е нарушена. Силно заканителна, тази компилация от думи обикновено е начало на словесен или юмручен двубой.

Да еба майка ти, да еба – раздразнение, граничещо с безсилие и невъзможност към момента да се изпълни заканата.

Ебах ти майката – форма на „не ме интересуваш повече“ или „защо се опитваш да ме ядосаш“. В няколко бакшишки диалекта е с любовно значение, а в други означава удивление.

Ееееееееееееееееееее, да ти еба майката – транслира се като „много неприятно ме изненадваш в момента“.

Е сега вече ми се еба майката – интуитивно се превежда като „изпадам в много затруднено положение“.

Ти си си ебал майката – обръщение, издаващо възхита.

Майката си е ебало – определя положение, най-често - силно негативно.

И си еба майката – всичко свърши.

Майката си е ебало – определител на състояние. Негативно по подразбиране.

Martin's Ninja Shot

Clash of Titans (Special Match 2)

И двамата спорят за едно и също място в този свят, и двамата са култови и е трудно човек да хареса единия повече от другия, но понеже са в една и съща кериктър ниша съпоставките са неизбежни. Дълго отлаган и този сблъсък става реалност

HOMER
VS
AL

Tribute to the greatest song ever

Wall.e

Тази вечер отделих време да гледам филм. Прецъквайки през тракерите задоволих лакомията си и изтеглих Wall.e въпреки смотаното качество. Всъщност качеството не е чак толкова зле,но ми е тъпо че не задоволих напълно сетивата си. Все пак това, което видях, това което гледах 100 минути заслужава огромно внимание, не толкова заради това, че става дума за най-новата лента на Пиксар, а защото след като изгледах филма се замислих,че Wall.e е началото на революция в киното. Понеже ние в тоя блог обичаме да задаваме въпроси ето един и сега : "Какво е всъщност Wall.e". Макар че като анимационен филм уолито е пригодено за деца, таргет аудиоторията му са възрастните или поне малко по-осъзнатите хора. Без да разказвам от историята ще споделя впечатленията си че филма е велик. Със сигурност има много анимации преди него, не по-малко стойностни като идеи и изпълнение но Уоли е революционен с това че е холивудски продукт. Не ме разбирайте погрешно,но това което ще гледате ако отидете в киното, не е анимационен филм. Картинката е толкова реалистична че пиксар са оставили един едничък детайл който ти показва че това е правено, а именно човешките персонажи. Всичко останало е абсолютно реалистично, а операторската работа е като в пълнометражен филм. Това е новото като цяло- в предишните анимации камерата или е прекалено статична или е динамична и хваща някакви анимационни ъгли (например в айс еич). Във филма почти липсва диалог, няма ги и обичайните простотии, присъщи за анимация, направена с цел да кърти пари. Героите са силни, действието минава на един дъх, не се губи нито секунда от вниманието на зрителя. Уоли е различен, показва ни какво може да бъде холивудското кино ако попадне в ръцете на пиксар- пригодено за всички възрасти, изпълнено с основни и периферни послания, филми майсторки изпипани чисто технически, филми които винаги ще останат в съзнанието ни. Единственият недостатък за който се сещам е , че филмът е сравнително кратък 100 мин... може би следващият филм на пискар ще е 3 часов спектакъл, може би след УОЛИ момчетата ще излезят в дъълга творческа ваканция. Самите създатели казват че филма е измислен преди повече от 10 години и е последният от цялостен цикъл включващ в себеси филми като Toy Story и Finding Nemo. Ако е така, то наистина са оставили най-доброто за най-накрая, защото Уоли като изпълнение и като стойност е поне 2 пъти по ценен от всички филми правени на Пиксар взети заедно. И накрая ето и любимият ми диалог от филма

-Уоооалли
-Ииииив

Съвет: бягай и го гледай веднага !!!!

Цялостните Албуми на настефанмайкаму

Отне време най-вече поради липсата на желание, но ето че поредната безсмислена музикална класация намира своето място и в настефанмайкаму. Постът е като цяло дуплика на чарта на мартин публикуван в ко.медия - който не е запознат да отиде да чете. За разлика от мартинското изреждане, аз смятам да подходя систематично и едно по едно, за да може да се отдели внимание на всеки албум, имащ честта да бъде определен като Цялостен. Въобще човек ако се замисли биха му изникнали много заглавия и имена в главата, но без да се замисля вариантите не са чак толкова много. За това без да се замислям дори определям за един от най-цялостните албуми.......
......
................
.......
......................................... . . . . .
....

UNKLE - Never, Never, Land

Всички песни в албума са обединени около една идея, или по точно около много идеи, изворт на които се нарича Thin Red Line . Ха сега, какво беше това. Тънка ,червена линия един от камарата военни филми излезли през 90-те години. В него напрактика участват 90% от холивудските кино звезди като главната идея на филма е безсмислието на войната. Нищо кой знае колко оригинално, но начина по който са поднесени посланията е уникален и разтърсващ . Албумът на UNKLE е изцяло инспириран от филма като някой от текстовете на песните са директно цитати от там. От друга страна това е един от малкото албуми които според мен нямат тъпа песен и най-важното , ТОВА НЕ Е ПЪРВИЯТ АЛБУМ НА ГРУПАТА. Казвам го защото е често срещано явление групите да направят бахти якия първи албум, да е толкова добър че да са казали всичко, да е толкова изпипан, че всяка песен да си е на мястото. Прекрасни песни, а който не е гледал филма...е , срамота !

Pixar's Presto

Вероятно скоро ще го махнат за това го гледайте по най-бързия начин

9,2/10 ... #6 in top 250