1,5

Тия дни настефанмайка му ще чукне година и половина. Не че е много впечатляващо, но понеже като гледах архива годинката не е била отбелязана с безсмислен пост, май сега е моментът да се отбележи дългото и напразно съществуване на нашия блог в уебпространството. Като цяло идеята на блога първоначално беше съвсем друга, минахме покрай много еволюционни и революционни периоди в които се чудихме или най-вече аз се чудех какво точно да пише в този блог, дали да се лее простотия или да се пишат някакви "умни" истории, да се правят ревюта на филми и музика с цел тяхното популяризиране сред 3мата души, четящи настефанмайкаму, или пък да има мелодраматични постове. Разглеждайки архива стигам до извода че всъщност има от всичко по малко, като мотивацията и интересът на пишещите и четящите се е променял през времето. В момента мисля, че блогът не се радва на особено голяма читателска аудитория, въпреки че далеч не сме ъндъргроунд както беше в началото. Няма и много нови провокативни постове и като цяло няма и порив към тъпашки словоизлеяния. Важното обаче е, че според мен много от старите постове са ценни за четете сега и ще стават по-забавни и приятни с времето, защото са адресирани тематично към едни приятни и отминали дни- дни на безгрижие, сплотеност и тъпашки хумор. Отборът на настефанмайкаму запазва според мен своята самобитност дори след 1,5 година и си мисля че още не сме казали последната си дума, въптеки че от Кори много приказка не се чува, но пък той си има лично уеб-пространство за което да се грижи. Като цяло вярвам че настефанмайкаму трябва да бъде освежаван с нови постове, не само от мен и искрено се надявам блогът да просъществува още дълго време, като за целта е нужна не много сериозна, но все пак някаква активност. Та така... настефанмайкаму си има история