Friday, September 07, 2007

Изрази себеси!

Ето че се реших да напиша нещо в попрашасалия блог на жалкото ни камюнити. Конкретен повод няма- от драматична гледна точка поста не е нищо особено и все пак… чувствам се длъжен да споделя с широката аудитория факта че промених заглавието на блога… Какво е БЛОГ? Всъщност нямам достатъчно акъл да прозра такова мономентално, епохално и в известна степан сублимно заглавие- просто на заглавната страница на blogger пише Какво е БЛОГ? И ми се стори много тъпо. Зад дълбокия екзистенциализъм на въпроса (какво е блог) се крие съмнението, което трябва да таим към заобикалящата ни действителност. И всъщност какво е точно блог? Аз ли съм мебел? Хайде да прегръщаме дървета ! Хората от блогър съвсем точно постовят въпроса и те карат да се замислиш - Блог ли е това което аз имам, какво е това блог- леле от толкова мисли ще ме заболи главата, такава каша е всичко. Преди всичко беше ясно, лесно и простичко. Сега, след като масовото окамюнитиризиране (кааак е думата) засяга предимно myspace (първо бяха блоговете, после last fm) макар че цялата идея е леко изопачена понеже май спейс би трябвало да е нещо като сайт за опопуляризиране (не ми върви в правописа на дългите думи, надявам се че ги хващате) на музика…(върнах се 3 пъти да чета тва изречение, за да схвана какво съм искал да кажа)… та блоговете от демоде е време да станат ретро. Ако следваме ретро тенденциите в музиката (песен от ’97-’98 да се води ретро) то не е далече времето, когато да си изливаш душата в уебпространството отново ще е куул. Тъжното в историята е, че преди години отиваха доста приятни часове в четене на хорските блогове, в известен смисъл често се случваше даден пост да не е адресиран до широката аудитория,но всеки от нас доброволно потъпкваше личното си пространство, за да даде гласност на драмите си и после с почуда се гледахме, защото споделянето се е превърнало във воайорство ( така ли се пише? ) на нечии електронен дневник. Разбира се съществуват блогове като този на нейчев, злати, любо, мартин и кори които никога няма да умрат, защото са лишени от прайвет драми, но клюкарщината и шпионажа вече ги няма- myspace не е алтернатива, щото е на форумния принцип, тоест всичко е offtopic. Но въпреки всичко отново е предоставена неограничената възможност на потребителя на интернет да гледа, чете и в последствие да се подиграва на поредния електронен начин експреснеш себеси. “миксирам малко ей тука ей така” айде няма да почвам, мисля че знаете за какво става дума. Та какво е блог? И от де тва желание да го има човек. Отговора го дава myspace. Със заглавието си- колко е парадоксално! Да допуснеш неограничавано всеки в дословно казано ЛИЧНОТО СИ ПРОСТРАНСТВО, защото както Тошко Тодоров един път много точно отбеляза “space означава пространство”. Не ми харесва идеята личното ти пространство да е нещо, което се вижда или се чете- в това разбира се няма нищо лошо, но специално за моето лично пространство държа да е доста по абстрактно (тва шото съм як), да прилича на космос, аз да летя из него като Томи от Фонтана, да си гушкам дърво и да се чудя “абе тва не беше ли като в малкия принц?”. Колкото до много уважавания от мен ласт фм мога да кажа че, въпреки десетките му положителни страни има едно свойство да уеднаквява музикалните вкусове на хората. Музиката като форма на изкуство трябва да изразява душевния свят на правещия и съответно слушащия, не ограничавам самото понятие- дори чалгата, която аз лично както знаете не одобрявам, което е най-нежната дума, която мога да кажа. НО, ласт фм има за цел поддържането и развиването на точно определени стилове музика- за нещастие музиката която наричат alternativeна се превръща именно благодарение на ласт-а в повсеместен мейнстриим. Това е така, защото слушателите на истински комерсиалната музика нямат профили в ласт фм и се стига до уникалния парадокс, че Добо слушащ пинк флойд и битълс е най- мейнстриим човека в групата ни в РР с цели 70% !!! Вече не е дори интересно да се разглеждат хорските профили защото, вкуса на всички е програмиран с разлики единствено в песните, но не и в групите- трип хоп, грънч… това е! Интересно би било да се прогнозира каква ще е следващата стъпка в електронните дневници- какъв ще е новият начин, по който ще допускаме хората в личното си пространство- едно обаче е ясно- сигурен съм че след години всеки от нас доброволно ще е инсталирал в къщата си уебкамери и онлайн всеки ще има възможност да проникне в ежедневието му, всеки доброволно ще описва спецификациите си като стока, защото в свят в които всички са самотни, хората имат нужда да бъдат намерени, да допълнят съществуването си с някой друг, а какъв по лесен начин от това да покажеш какво си всъщност и някой които те види да си каже “охо с този човек сме един за друг”. Постепенно но сигурно човек се превръща в това, което се вижда че е, а за да го разберат другите какъв е, е нужна просто една регистрация.