10x 2 joro

no comment

Support

Ще помоля тия които не са си прехвърлили блогър акаунтите към гмейл, да го направят за да не се налага всеки път да се адват коментарите на ръка :) ако някой ме разбра какво искам да кажа...

Redrum

За тези които не са гледали сиянието надали ще разберат правописната грешка в заглавието, така че като цяло могат да го възприемат като спиртната напитка. Иначе за всички като цяло се отнася хвалбата от моя старана (дори не съм наясно дали тази дума е редно да използвам) че най-накрая стаята ми е готова. Искрено се надявам всички членове на настефанмайкаму да имат превилегията, удовоствието и честта да я посетят. За шепата читатели на блога пожелавам същото, а на всички като цяло пожелавам да им работи парното в предстоящите зимни месеци...

http://www.flickr.com/photos/buzzz/sets/72157602318947182/

ей го де е линка, чисто хронологично вече човек може да добие представа как се е променила стаята като по този начин оцени творческия тръст на обитателя И, и до по-голяма степен строителските умения на същия и в още-по-голяма степен на неговия брат.

Time

Дойде времето и за моят "интелектуален" принос към настефанмайкаму, този стар-нов храм на културата(отпратка към долу-споменатия кметски блог). Устремил поглед към бъдещето приветствам всички познати и непознати другарчета на този прото- бригадирски събор.
Преминавайки директно към идеята на пост-а, то това биде пилеенето, губенето или както щете наречено неоползотворяване на времето...

Ticking away the moments that make up a dull day
You fritter and waste the hours in an offhand way

Стоя си аз във притъмнената стаичка в Елендън Корт и си мисля за името на тва въпросно място. Нейде из съзнанието ми изникна второто значение на тази думичка 'корт'- съд. Май тя сега е доста по-адекватна за описване на приложението. Тъкмо това май е идеята на тия всеобщи странствания, не да срещнеш хора и да станеш човек, ами да се върнеш към това дето си го загубил в другите. Тук точно най-добре можеш да осъдиш всички които някога си познавал. И аз го правя, от липса на друго занимание, може би, от скука или от каквото и да е било. Чудя се сега, дали изобщо съм вървял към намирането на истина под какъвто и да е вариант или съм губил дни в търсене на празния песимизъм и нетрайни връзки със също толкова празни хора. Обаче се оказва, че не можеш да обвиняваш толкова лесно, наи-малкото за да обвиниш някой и това да ти подейства добре, е нужно на него да му пука. Малкото нещо което липсва в идеята ми е смисъл. Как ли пък може празно пространство да се губи в друго такова.... Има само един вариант всъщност- едното от двете да е необятно, и тъкмо затова се сещам, че не са виновни хората или мястото, виновно е времето. Виновно е, че ни кара да се изливаме в него, че ни кара да сме сантиментални и да вкарваме живота си в увод, изложение и заключение.

Tired of lying in the sunshine
Staying home to watch the rain
And you are young and life is long
And there is time to kill today

Пия една чаша кафе сега и твърде много ми омръзва да пиша екзистенциални истини. Прекалено ми е заспало съзнанието за да взема да кажа нещо ново и да намеря какво да правя. Винаги е вариант поне да запълниш дадената си квота квадратни сантиметри с дим. Само, че тук цигарите са скъпи и май трябва да се мисли....Къде е революцията, къде са хората дето са недоволни, или депресирани или искат да спасяват, било то в ръжта или ечемика. Стоят гледат девет кръга пред щандовете на супер-маркета си и се чудят дали ще забиват пирончета привечер на някой хълм. Надвесен над маса с разрязани емоции аз спокойно си извършвам аутопсията на реалността и след това записвам резултатие в съзнанието си. Няма промяна, материята не се изменя, нито се изхабява, нито еволюира. Времето, тъй като май е станало твърде безкрайно кара всички да си мислят, че са значими, да преиграват в собствената си "студия":) Само че Бирхалето няма табела вече и не могат да се ориентират къде да удавят неосъществените си актьорски заложби, така че да не мърсят пространството с тях. (няма отпратка)

Plans that either come to nought
Or half a page of scribbled lines
Hanging on in quiet despеration is the English way
The time is gone
The song is over
Thought I'd something more to say

Пък който не знае, балкана, царевицата и времето пазят своите тайни.

Кметя дава отговор на въпроса "Какво е блог?"

Първо искам да приветствам новото попълнение в редиците ни, Нина. Здрасти Нина, приветствам те! Освен това се радвам, че добо също прояви активност към живота в блога и се надявам някой от двамата най-накрая да ми вземе думата и да напише пост... да я карам по същество. Кметя, Бай Ганя, се оказа че има блог- при това доста забавен за четене. Най-голямата простотия обаче е горещият стол на кого обикновенни граждани могат да го занимават с глупостите си да му задават въпроси- айде приятно четене!

http://zhelev.eu/

Космополитно общество

Какво означава само по себиси това словосъчетание? Може близо месецът прекаран в германия ми помогна да си избистря това понятие. Влизаш в трамвая и светът те залива- просто тотално ти се обръщат възприятията за думата Човек, просто защото всичко са толкова различни- негри... по светли, по тъмни, направо лилави, араби, турци, забрадки, фереджета, бледи германци, руснаци "бери голову", фрамцузи, просяци, скинари с кучета без кучета, само кучета, индиици с точки по челата и какво ли още не. Обстановка изобилстваща от чужди култури, от хора с различна кожа. Ами моята кожа? И тя е различна, всеки е различен спрямо другия и когато прекараш дори малко време в Германия осъзнаваш че мнозинство няма- няма ариици, няма европейци... всичките сте в един гювеч, толкова претъпкан, странен. Германците заемат подобаващо място в цялата манджа- всъщност целия този процес надали им се харесва, но отдавна отношенията им с другите култури населяващи държавата им са станали чисто симбиотични. Но има неща, които се забелязват, които са различни от цвета на кожата. Говоря за поведението, за начина по който си държиш ръцете в трамвая , за начина по който стъпваш на улицата, по който се обличаш. Оказва се че да разпознаеш българите в този поток от хора е по-лесно от това да различиш китаеца от негъра. Влизам в ректората да се записвам и виждам руса мацка с синьо потниче, синя къса поличка, черен чорапогащник и големите ботуши на снежния човек...ахаааа. викам си аз- нашо девойче....какво е да си космополитна личност, можеш ли въобще да си такава в българия? Отговорът е не- можеш да си пълен кретен в българия, или да си адския тип. Просто защото нашето общество е космополитно, но за жалост в един съвсем-съвсем различен смисъл. Постът не цели да обиди някой от четящите го, но пък и няма кой да наложи цензура на пишещия го. Нашето общество е космополитно не защото сме толеранти към различните и сами се осъзнаваме като такива- напротив ние сме Космо защото се стремим да сме еднакви. Смятам че самата дискотека тотално ми обърка значението на тази дума! Да приемем че Космо (дискотеката) в стара загора е кошера на цялото ни обществено състояние. Защо не ходя на космо, защо няма да отида никога... защото като се почне от най-малките клетки в обществото и се стигне до общото понятие, космополитан е навсякъде- няма нужда да ходя там за да съм там- космо е въздуха който дишам, хората които виждам в българия- една еднаква маса, стремяща се към изглеждането- това да изглеждаш. Разбира се не всички които ходят там са такива, имам много приятели които в никакъв случей не бих причислил към тази маса, но сега вече говорим за това да си Космо извън контекста на името на дискотеката. Мацката в ректората беше космо, за това говоря. Постепенно ценностите се изместват или заличават, остава само дивата суета, абсолютно безцелна и не впрегната в нищо положително. Всичко е каквото изглежда, а за жалост всичко е еднакво. Не е правилно да използвам такива крайни категории като всичко и нищо, за това не ги възприемайте в абсолютния им смисъл. Класът ми беше космополитен, училището ми също, но най-накрая се озовах на място в което да си космо не е мръсна дума. Замислям се че да си някой и да се чувстваш такъв може да играеш ролята на никой за останалите, тоест да си сам, да не се стремиш към показност. Дефакто на младежката карта където всички се забавляват и се радват и им е яко ти си никой, но дистанцирайки се от тези процеси намираш себеси и се осъзнаваш като различен, различен чисто двупосочно- както ти към останалите, така и останалите към теб. Достигайки до този извод може би всеки от нас разбира че не е част от някаква групичка с приятели, разбира че не нищо повече от човешка индивидуалност в свят пълен с човешки индивидуалности, а космополитното общество, в истинското такова, всеки стига рано или късно до този извод и въпреки че ходи по дискотеки и се облича странно или пък еднакво спрямо други 25190521 човека, това не прави впечатление на никого, защото макар че изглеждаш по някакъв начин, се оказва че не можеш да привлечеш вниманието към себе си- просто защото всичко сте толкова различни и няма пред кого да се правиш на адския тип.

PS. имам проблем с добавянето на коментарите, не искам да се модерейтват, и уж съм го изключил ама пак не става, коментара на ник нейм Миленка се затри и аз не знам защо

За Строежа и бригада "Bis der Arzt kommt"

Скоро ще чукна 1 месец от както съм в германия. За добро или за лошо... за лошо може би защото за тоя месец не чукнах нищо друго, а за добро защото както казваме когато се е споминал някого "съм отишал на по-добро място"... наред с всички бюрократични подробности, които всъщност не се оказаха толкова много, успях да си намеря дом- цитаделата на моята душевност, храма на съществуването ми по време на студенсткия живот. Уви нещата не са много розови, а по-скоро кафяви с органичен произход. За да не стъпвам в тарантино-описания на новия си дом, който всъщност още необитавам, накратко ще (се) изложа оскъдната информация около самото жилище. В момента то е... в процес на ремонтна дейност, а най-жалкото в цялата работа е че ги няма мургавите строители типични за бг-географски ширини и ремонта е изцяло в ръцете на мен и моя брат, който сигурно повечето от вас са виждали на снимка, а някои дори имат честта да познават лично. Та направо към снимковия матрял...

http://www.flickr.com/photos/buzzz/sets/72157602318947182/

както виждате разполагахме с изключително гнусен мокет, който беше отстранен на принципа "кърти, чисти, извозва". След като го махнаме се оказа че отдолу има ОЩЕ ЕДИН МОКЕТ, който също махнахме чрез същия алгоритъм. Стигнахме до последния пласт балатум който беше прилежно почистен и подготвен за следващата, окончателна подова настилка, може би ламинат- тук идва гредата- бригадата "бис дер арцт комт" са изключително гъзоръки и ги е страх да предприемат сами монтажа на ламинат и за това изчакват намесата на по-квалифициран персонал. Кухничката която се вижда, вчера беше пребоядисана в бяло и като цяло изглежда чистичка. Уредите ще бъдат сменени с нови за сметка на хазяина. Утре (петък) предстои къстам мейт боядисването на моята стая тип Пимп Май Райд, ще видим какво ще стане, когато/ ако има красив резултат ще бъде качен нов снимков матрял.
А иначе съм добре :)