holy shit !

Look-a-Like part 2

Sneak Preview

Жорко и Johnnie от OC

Деси (тихичко) : Г-жо, подръжте тез китки, аз отивам до тоалетната.

Диян: Здрасти, кво е тва дето ми го даваш?
Бурхард: Не знам, чакай да прочета

Бурхард: ЕЙ ТВА е ся мъжко ръкостискане!
Ивайло: Давай го тоя лист и недей се обеснява
Павел: Хмм Ивчо има стегнато дупе
Вернер: Ааа Павле, без такива
Сотирова: Мамо, дават ме по телевизора!

.

Michael. Dear Michael. Of course it's you, who else could they send, who else could be trusted? I... I know it's a long way and you're ready to go to work... all I'm saying is just wait, just... just wait and please just hear me out because this is not an episode, relapse, fuck-up, it's... I'm begging you Michael. I'm begging you. Try to make believe this is not just madness because this is not just madness. Two weeks ago I came out of the building ok, I'm running across 6th avenue there's a car waiting, I've got exactly 38 minutes to get to the airport and I'm dictating. There's this panicked associate sprinting along beside me, scribbling in a notepad, and suddenly she starts screaming, and I realize we're standing in the middle of the street, the light's changed, there's this wall of traffic, serious traffic speeding towards us, and I... I freeze, I can't move, and I'm suddenly consumed with the overwhelming sensation that I'm covered in some sort of film. It's in my hair, my face... it's like a glaze... a coating, and... at first I thought, oh my god, I know what this is, this is some sort of amniotic - embryonic - fluid. I'm drenched in afterbirth, I've breached the chrysalis, I've been reborn. But then the traffic, the stampede, the cars, the trucks, the horns, the screaming and I'm thinking no-no-no, reset, this is not rebirth, this is some kind of giddy illusion of renewal that happens in the final moment before death. And then I realize no-no-no, this is completely wrong because I look back at the building and I had the most stunning moment of clarity. I... I... I realized Michael, that I had emerged not from the doors of Kenner, Bach, and Odeen, not through the portals of our vast and powerful law firm, but from the asshole of an organism who's sole function is to excrete the... the... the poison, the ammo, the defoliant necessary for other, larger, more powerful organisms to destroy the miracle of humanity. And that I had been coated in this patina of shit for the best part of my life. The stench of it and the sting of it would in all likelihood take the rest of my life to undue. And you know what I did? I took a deep cleansing breath and I put that notion aside. I tabled it. I said to myself as clear as this may be, as potent a feeling as this is, as true a thing as I believe I witnessed today, it must wait. It must stand the test of time, and Michael, the time is now.

Third

Моля, искрено моля, не слагайте панди по тоя пост... И тъй- казват "три пъти за щастие" , "три пъти мечка се бори" (не знам, Мечка, така ли е бе?) и тнт. Ето че из нет пространството плъзна третия албум на Портисхед озаглавен просто Third. Истината е че след такава творческа ваканция каквато си бяха дали от групата, надали някой е очаквал че ще изкарат нов албум. За мен портисхед са едно от най-непродуктивните явления в музиката, но пък всичко което са направили, правят и ще правят за в бъдеще просто преобръща всички сетива чрез някаква верижна реакция тръгваща от слуха... И наистина като погледне човек , първият им албум е просто пионер в жанра, нареждащ се по влияние и значимост до първите неща на Massive Attack. Мрачен и нелогичен, грандиозен и разтърсващ- това беше първият албум и все още е. Отново след дълга пауза на бял свят излиза (и тук е момента да кажа моя любим албум) Dummy. Много по мелодичен с още повече инструменти, връщащ ни обратно към корените на този тип музика, към джаза. Но албумът колкото и да е страхотен не е всичко... стигаме до абсолютния връх в творчеството на групата, а именно концерта на групата в Roseland NY. За този концерт всички хубави думи са слаби, за това няма да го хваля, който го е гледал знае за какво става въпрос, а който не, надали ще счете настоящия пост за интересен. Минаха много години, а Портис се появяваха на няколко благотворителни участие включително мега концерта заедно с Massive Attack по това време миналата година, който така и не стана ясно как е протекъл, защото няма видео матрял. Всичко при тая група става бавно, някак с мъка, но пък изпипано до край. Що за албум е Third? Всеки който го чуе ще си изгради мнение. Моето е, че албума е абсолютно love-or-hate. Тоест или ще останете разочеровани или ще си кажете едно от сърце "бах"...ама не композитора. Няма ги цигулките от Дъми, песните нямат мелодия... до тук много напомня на първия им албум, НО... това което прави ярко впечатление са перскусиите и присъствието на всякакви китари, електрониката също изобилства и за разлика от предишните 2 албума и особено Дъми в Third няма нито една жизнерадостна песен. Цялостното усещане е като клиширания лаф за умиращия космонафт- албумът е абсолютно депресиращ, Бет пее все едно че ще умре всеки момент, което ако го правеше всяка друга би звучало ужасно. Бет, обичам да слушам как пееш на умиране ! Според мен този албум е по-портис от всичко направено от тях до сега. Сякаш това е цялото послание - ние сме Портисхед, такава музика искаме да правим, не ни идват отвътре мелодичните песнички от Дъми, а ти който слушаш нас ни обичаш, ако харесваш и третия ни албум... Може би малко като ултиматум, но истината е че наистина е много вероятно третия да не се хареса колкото Дъми, което не значи че е по-слаб. Тhird е грандиозен ! Няма нито една песен, която е направена, за да се напълни бройката в албума. Нали това искахме, ние феновете на портис? Още портис! Ето ги и тях, в най-най чистия им, неподправен, див, хаотичен, депресиращ дори отчайващ вид. Third не е албум който можеш просто да си го сложиш на плеър-а да го слушаш нон стоп докато вървиш по улицата, да си пускаш някоя песен по 1000 пъти едно след друго и смятам че ако някой го прави то обезсмисля самите песни. Албума е ангажиращ иска да го слушаш внимателно, да не четеш книга докато го правиш, да не спиш докато го правиш. Тва с правенето все едно секс стана. На мен лично албумът ми допадна, имах нужда да го чуя, искам да слушам малко такава музика. Любими песни от него бързо ми станаха Nylon Smile (още преди да съм я чул вярвах че това ще е ПЕСЕНТА) и последната Threads . Накрая искам да кажа че това което е в нета не е окончателния албум, но това което ще излезе на 28 април няма да е много по- различно. Остава да дойде 6-ти април и да ги чуем наживо...макар че те откровено си зчучат по-скоро намъртво...

Мъжки поздрав за 8-и март

на патерици

You know the rules... and so do I

Кольо копа свободата

Salute

Започвам да анимирам разни снимки, като тази например, която всъщност е само пример. А па ще слагам и разни не-мои. Препоръчва се да се гледат докато се слуша някаква танцувална музика.

Подбрана простотия

За живеещите извън бг е трудно да следят горещите събития от мюзик айдъла, но великите изпълнения на участниците придобиват отзвук чрез великия youtube...може би вече повечето са запознати с този kickass парформанс, и все пак субтитрите са добро попадение



следващото музикално чудо е едно от най-гледаните клипчета в интернет пространството, но поради незнайна причина нямаше популярност в тъпащките среди. внимавайте , толкова е зле че може да се хване рак от него



следващите две клипчета са трибют за великия император на модерния свят G.W. Bush





последното в селекцията е по-скоро защото жорко ме подсети... нямам какво толкова да кажа. самодейност



ето и отговора ... и то какъв