Един за всичко

На първо място в този мултипост искам да поздравя всички студенти с вчерашния празник, надявам се че сте останали с приятни спомени от снощи. Дано всички си вземем безпроблено изпитите и да вървим напред. Ся от къде да я почна...ами първо малко можеби филмова критика. Напоследък гледах баш бая много филми, но има няколко които си просят мнението-

Benders Big Score

Набралата вълна от интересем към творчеството на добрия стар Мат доведе до бял свят пълнометражен филм за футурамците- и съвсем навреме! Гладът за простотиите на бендър основно бе станал непоносим, и повечето фенове почнаха да гледат на сериала като нещо хубаво имало своето време. Ето обаче че отново сме 3-тото хилядолетие а Исус е минал за втори път през земята още през 2400 и тогава всички видеокасети са били затрити. Филмът почва много амбициозно- простотията блика от всяка реплика всяко действие, но се стига до един момент, в които и заклетият фен на футурама се запитва " Това не съм ли го гледал вече". Да като цяло филма въпреки че е много забавен е лишен от оригиналност и като цяло повтаря мотиви от епизодите. На моменти плота е меко казано безумен и нелогичен, но като цяло най-голяма забележка имам към стремежа всички ярки герои да участват- това на моменти е толкова досадно и очевидно а кулминацията е късната поява на Зап Браниган, защото след 1 час филм всеки се чуди "абе къде е Зап" и хоп ето го, казва 2 стари простотии и това е. Подобна е и ситуацията с робота Санта, които незнайно защо става добър. От към препрадки към други филми футурамата отново е на ниво, но единственото ново нещо е връзката с терминатор, но пък ако сте виждали кориците на комиксите, на една от тях бендър беше пак направен на терминатор, така че чисто технически отново няма нищо ново. Както и във всеки втори епизод отново има ебавка със Стар Варс, но пак нищо неоригинално. Като цяло цялостното впечатление е че филмът е направен много набързо и само ей така, да го има. Въпреки всичко (май критиката стана прекалено голяма) си мисля че филма определено има смисъл да се гледа, или не, смисъл е много пресилено, но е забавен и готин, за това явно би трябвало да сме доволни че е направен и особено ако не сте гледали пълнометражния за симпсонците ще останете много доволни.

другото заглавие което ще наредя го гледах случайно по телевизора. Става дума за

Fatal Instinct

Филма датира от 93-4, време в което екшъните тип смъртоностно оръжие и умирай трудно са достигнали епогея в популярността си, а с това и пародиите на същата тематика. Като цяло филмът е тоталната, но и същевременно много изкусна, гавра със шпионско/детективския жанр- не остава елемент типичен за този тип ленти, които да не е осквернен, като най-сериозно го отнася музиката. Както знаете типичната за филмите от този сорт са някви саксофони за фонче и тнт. В какво точно се състой простостия, ви оставям да разберете като гледате филма. Сюжета също е глупав, клиширан и нелогичен, като последното само засилва удоволствието от гледането на филма. Героите са абсолютните типажи и естествено присъства гласа зад кадър който представлява мислите на главния герой. Филмът е безсмислен и дори да не го гледате нищо няма да изтървете, не заслужава повече от 5/10 обаче честно ви казвам е пълен с простотии, а някои от идеите са толкова прости и гениални че заслужават допълнително развитие и могат да се използват като изходна точка за големи простотии за някоя самодейност.

.....................

Като стана въпрос за филмите от 90-те и 80-те години си струва труда да се напишат няколко реда за един изключително популярен, но и същевременно жалък франчайз от това време. Минали са ли няколко години от пънк ерата и е време нещо да го замени, модата да се смени. Става въпрос за целия франчайз свързан с игрите с ръчки и популярни заглавия като Кадилаци и Динозаври а.к.а МУСТАФАТА (кръстено най-здравия тип Мустафа, който е леко черен и носи жълта шапка (всичкото това го пиша щото може някое момиче да чете поста)) та в тия игри целта е да убиеш възможно най-много пънкари, като главния герой е мъжага с тесни дънки и яке с ластик до кръста тип, аз съм най-якия тип в колежа. Действието се развива на улицата, като тя е много порутена, някъв типичен пейзаж за големите УСА градове от периода. Типично за жанра е че Лошият по някакъв начин се е добрал до няква висока технология, като да съживява динозаври например и с това заплашва да унищожи света. Парадоксалното е че явно само на Мустафата му пука за света, защото само той е навит да пребие цялата пънкарска сган а и след това мастърмайнда на цялата машинация, но логичния въпрос че защо трябваше да избиваме толкова много пънкари по пътя- явно клетите хорица са символ на разрухата, а разрухата поражда разруха. В игрите често се кара кола, задължително кабриолет и голяма- няква стара американска, като от полицейски филм. Да бе от ония дето поднасят зверски на завоя, потрошават се но по някакъв начин се движат и в най-честия случей водачът им ги боготвори и не би сменил за нищо (wtf?). Кулминацията на франчайза за неговото кратко съществуване е поредицата
АМЕРИКАНСКА НИНДЖА.
Заглавието може да приемем за опровержение на факта, че бойните изкуства като цяло са източна история и западняците много много не ги бива в това. ДА, майкъл дудеков убива сумати истински нинджи, сваля хеликоптери с пистолет и винаги е близо до смъртта в последната битка с лошия но някакси само устата му е разкървавена накрая и е леко задъхан. Типичното за франчайза отново е тук- прилепналите дънки (абе няма кво да ви обеснявам представете си Петров), жените, боя с пънкари, но има и няколко новости. Действието се развива на някакви екзотични места, острови и някви такива, лошия винаги е с безпогрешно минало и е много богат и уважаван, но най-накрая се оказва поредния гъз, с мания да завзема света с някакво ново оръжие. Добрите естествено трябва да пратят Майкъл, но той не е сам, с него е и помощникът му от африкански произход. Това разбира се е направено за да може черната аудитория по някакъв начин да бъде привлечена. Като цяло сайдкика е способен, но накрая лошия винаги го е заловил барабар с мацката на нашия и заплашва че ще убие и двамата ако не бъдат изпълнени някакви условия...пф.
Нелепо е да се мисли от сегашна гледна точка че въобще някой се е кефил на тоя филм, но е така. Като се замисли човек точно този франчайз поражда желанието тогава да се носят високи маратонки Найк със светлосини дънки, спомням си че даже беше станало модерно да си правиш на косата запетайката не найк, как са го правили тогава нямам идея. След Американска Нинджа се появява и Американски Самурай с цел да се профитира от безспорната известност на майкъл дудеков, но като цяло целия франчайз претърпява бърз крах, особено в европа, но заглавия като Кадилаци и Динозаври остават безспорна класика и до ден днешен.

...........................

Стигаме и до въпроса за нова година. Тоя път не можахме да уредим нищо и ме яд на тия дето са в Бг и се ослушваха до ся вместо да врътнат два телефона края на октомври. Писах на някви къщи, всичко заето, ще видим кво ше прайм като се върнем. При всички положения ще се прекараме яко, но защо всичко в последния момент ?

...........................

Pure Shores

Считано от днес ми остава точно една седмица до завръщането ми в родината- като цяло всеобщата еофория около идеята за прибирането ми повлия и на мен, въпреки че да си кажа честно не ми се прибираше много много. Но сега малко или много съм демотивиран от мисълта за бира в дръмс и не ми се прави нищо, за разлика от първите седмици в германия сега дните текат неумолимо бързо и съм сигурен че и тия дни ще минат бързо. Не знам какво ще стане в бг, сигурно ще извадя на бял свят моята скрита същност и психото играещо по цяла нощ шах ще остане на заден план, а дано де. Ози има една песен която тук е с леко променено заглавие поради произхода на повечето българи във фрайбург "maina, i'm coming home !". Но не е важна песента на Ози, важното че като някаква среща на легенди, на някакъв стар и непобедим отбор, ние пак ще се съберем, същите тапаци, малко променени. Градът може да ни е позабравил простотиите ама ние ще му напомним за себеси:)
Im movin, Im comin
Can you hear what I hear?
Its calling you my dear out of reach
(take me to my beach)
I can hear it calling you
Im comin not drowning, swimming closer to you

Градивно постът става все по-мелодраматичен и тъй като това е ще е последната писанка преди да се върна в Бг ще си позволя наколко лични реда, като обобщение на това какво са 3-те месеца в Германия за мен. Като цяло не е нищо, което не съм очаквал единственото от което съм изненадан съм самия аз. Не очаквах от себеси да бъда толкова затворен и необщитетелен, не показаван и най-малко желание да се сближа с хората които срещам случайно или не всеки ден. Нямам приятели, не излизам, не се забавлявам. Вчера беше пореднатата вечер (вчера беше 8-и) в която си останах вкъщи самичак. Има дни в които не казвам повече от 2 изречения на бг и немски взето заедно, но знаете ли какво? Въобще не се чувствам зле! Истината ви казвам, просто открих скрита същност която се разбира много добре със предишния ми имидж на общитетелен и усмихнат тип от гимназията. На моменти не мога да се позная, но това ме кара да се чувствам свободен. Както казва Боб Дилан, събуждам се един човек и заспивам друг, мога да правя каквото си искам със себеси. Въпреки разочерованието ми от някои неща които се случиха или по-точно не се случиха, въпреки това че контактите ми с много хора буквално умряха, се чувствам добре- това съм искал явно и когато съм го искал съм бил наясно какво искам и сега ще приема това което ми се случва, защото германия е прекрасно място с толкова много възможности, просто ежедневието разделя старите приятели пък когато имаш такива страхотни си е малко трудно да се насилиш да си търсиш нови които да ги заменят. Мисля че ще се справя с ученето въпреки че мисля че не ставам за икономист. Искрено се надявам че някой ден ще разбера в какво съм най-добър и ще почна да го правя...някой ден
.................

като заключение на това блог писание бих препоръчал на всички да си свалят албуна на серж , бившия вокал на system of a down, страхотен е ! казва се elect the dead. малко тегаво заглавие. пожелавам ви прекрасни и успешни няколко дена преди да се върнете в бг иии скоро ще се видим.

Take care

i.m.

Из пантеона на българската лирика !

Имам честта да дам гласност на едно епохално произведение сътворено от нашия саратник и другар, сексито на всички поколения Павел Иванов. Някои права са запазени, познайте кои...

слъце ми пари в окото
бъркам боли
чувам шум със ухото
някой далече шепти

бъркам във джоба - вадя ютия
чеша се с нея и не разбирам
где, да го еба, оставих онази бургия
с дето човърках до 5 сутринта

дупка в стената - виждам, добре
споменът идва, но ми се сере
срах и забравих какво правя тук
има повърнато и куп от боклук

седнах на пода - окото боли
защо ли аз бърках там - а, да - щот ми се спи
чайникът пее, радиото ври
часовникът ми още снощи се разби

стрелките не мърдат - какво от това
бургията не може да излезе от мойта глава
търся и рина - къде я бутнАх
да не съм я забутал в кенефа докато срах

май се опомних, сетих се в час
дупка в стената - извиках на глас
станах и скочих до дупката спрях
от нея бургия стърчеше - ура

снощи заседна към 5 - 5:05
не я извадих - бях много зает
сега я подръпнах - изниза се тя
на края и имаше странна следа

гледам отблизо и виждам ляво око
набучено там на върха - гледа ококо
синьо-зелено, а някой далече шепти
сложих ухо на стената - отсреща някой рони сълзи

викам - ти кой си
а той изкрещя
'окото ми дай ми
и то веднага'

бургията в дупката мушнах
оня си го взе
а аз да пробивам пак почнах
както си знам най-добре

оказа се после,
че в нощния мрак
съседа дочул шум
докато спял на своя матрак

дупка в стената видял
окото свое той на нея допрял
тогава със сила подходил съм аз
и хоп във окото му с пълната газ

затуй ако някой ви сутрин шепти
и дрелката безмълвно до стената лежи
ако чайника пее, а радиото ври
недей да му мислиш - а лягай да спиш

Ghibli Studios

Имах известни колебания отностно тематиката на поста и все пак се спрях на този, защото ще е по-сериозен, а другия ще го кача другата седмица щото има смешно доколкото аз мога да произведа нещо такова.

Ако се чудите какъв филм да гледате, ако ви се гледа някаква анимация или просто нямате какво да правите, а ви мързи да си почистите стаята ви предлагам да изгледате някое от филмчетата на Гибли. За непросветените, това е японска анимация, но не манга, по-скоро по близо до дисни историите като стилистика или не съвсем, Гибли си е Гибли и няма аналог, повярвайте ми. Филмите като тематика са много сходни, като гледате един чисто от сюжетна гледна точка другите не могат да ви изненадат, но пък всички си заслужават времето прекарано с тях. Анимациите на Гибли са безсъмнение филми, направени с огромно въображение, филми които те погл ъщат както само една интересна книга би могла да направи и накрая когато лентата свърши усещането не е по-различно от носталгията след прочитане на последен ред от яка книга. За това и филмчетата като времетраене са доста дълги, стават страшно много неща, историята която разказват непрекъснато се развива и променя- напълно поглъщащо. Посланията във филмчетата са простички, лесни за разбиране както от възрастни така и от деца в най-ранна детска възраст. Идеята на авторите е да върнат човек към корените на неговото оформеня като личност, към първата любов, чистата такава, която не е обвързана с бой, таковане и сръбска музика. Героите във филмите са предимно деца на около 7 до 10 години, като цяло момиченца с изключение на Принцеса Мононоке къде бих казал че главният герой е момче. Ситуацията е винаги една и съща- детето преживява някакво приключение в което се запознава с първата си любов, създава първите си приятели и оценя за първи път колко хубав е животът. Посланията са непреходни, простички и много красиви- всъщност човек се връща с носталгия към времето когато всяко нещо в света е било приключение и чувствата които е изпитвал са били чисти и по детски наивни. Невероятни, красиви, до някъде обсебващи- това са филмите на Гибли... а ето и някои от тях които трябва да гледате ако не сте гледали

Spirited Away

Носител на Оскар за най-добра анимация, най-високо оценената анимация в ИМДБ като цяло. Достатъчни предпоставки да го гледате, а и това е единствения филм които можете да си намерите без проблем. С известни забележки към претупания край на филма, като цяло е лената е невероятна и ако до сега не сте гледали нито един филм на Гибли ви съветвам да започнете именно от него. Spirited Away едно от малкото заглавия в които гароя не участва в някакви епични събития, нещо характерно за кажи речи всички филми.

Hawl's Moving Castle

Последното произведение на студиото. Следва изпитаната и многократно експлоатирана формула- дете, приятелство, любов и епични събития. В графично отношение филмът е най-добрия,но недостатък е че наистина не показва нищо което не е виждано в останаталите филми на Гибли- при всички положения е страхотен филм, но ви препоръчвам ако сте решили да гледате всичките филмчета наред, този да изгледате в началото, защото е ако е последния филм които сте гледали на гибли може и да се разочеровате.

Princess Mononoke

Може би най-известния филм на Гибли- като цяло е различен, леко странен на моменти- поне в германия до колкото разбрах е бил страшен хит преди време, а и според мен филмчето меко казано си го бива.

Kiki's Delivery Service

Едно странно филмче на гибли, правено сякаш междудругото. Прилича си по нещо с спиритед ауей, отново се гледа много лесно, но като цяло историята не се отлива с кой знае какво развитие.Абе става.

Laputa: Castle In The Sky

Моят фаворит. Излиза през далечната 86-та мисля, но е просто размазващ - след този филм гибли не са направили кои знае какво ново, но именно този филм въвежда стандартите за понататъчните им произведения- дълга интересна история, деца, приятелство, прекрасен саундтрак интерсна развръзка..ох ще го гледам пак скоро. Ако трябва да изредя 10 филма които трябва човек да гледа този ще е вътре със сигурност.

особено внимание заслужава Ghost In The Shell 2 в които гибли имат много дейно участие макар че филма да не се води че е правен само от тях. Това според мен е един от най-трудния за проумяване филми като цялостен замисъл, надминава такива главоблъсканици като филмите на Линч. Цялата работа е че Ghost-a е изпълнен със препрадки към десетки книги и филми, и всеки пък когато човек го гледа може да открие нещо ново, но като цяло филма се гледа много тегаво и трудно. Най-добре когато го гледа човек да се поразрови в нета за тълкувания и допълнителна литература. А да, и да прочете предварително Спасителят в ръжта

Countdown

кой кога и защо се прибира в бг

Нина 21.12
Кольо 21.12
Виолета 21.12
Добо 21.12
Димана 20.12
Деница 20.12
Мечо 20.12
Невена 13.12
Потъра 15.12
Анна 19.12
Цачистия 23.12
Аз 17.12
Сто 16.12 (в София)
Стефан (той е в БГ вече)
Ру ???
Нели ???
Иван ???

Ъъъъ

Наближават празници- купони, джамбурета, хората ме питат " Ивайло. Какво ще правим" , но всъщност с лека ръка пропускат важните подробностти около всяко празненство, всеки хепънинг ако мога така да се изразя. Щом някъде има храна и пиене, трябва да има ЕТИКЕЦИЯ - алгоритъм от строги правила, които трябва да се спазват и които се променят от обстановката. И тъй като ЕТИКЕЦИЯТА (за последно го пиша с главни букви) на така наречените тАпашки купони е много странна, смятам да запозная скромната аудория на това уеб блогче с по-важните особености на едно такова събиране, при все че съм наясно че повечето от четящите го без съмнение могат да се причислят към обществената група наречени тАпаци, но пък съм сигурен че ще им бъде забавно да анализират изковните принципи на всеки наш купон (стана много дълго изречение но няма да го редактирам). Смятам да я карам ред по ред :

ПОДГОТОВКА:

подготовката по подразбиране би трябвало да е половината купон - но не и в случея. Възможните сценарии по които може да се развие в тапашкия вариант е да си сам вкъщи- това е напълно достатъчно! Никой тапак не си прави труда да си кани гости, защото всички знаят че домакинът е абсолютно сам и че няма мърдане- ще се прави джамбуре. Предварително се почиства една единствена стая, може и това дори да не се направи, освобождава се място в хладилника за бира НО БИРА НЕ СЕ КУПУВА ОТ ДОМАКИНА! подчертавам това условие, защото ако хладилника беше запълнен с бира, това само ще мотивира консумацията от страна на гостите, но за това в отделна рубрика. Защо само една стая ? Ами не знам, въпросната стая се използва за основна сцена на напиването ако има такова и ще е хубаво да няма скъпи и ценни вещи както и остри предмети или такива от крехко стъкло. На видно, но и защитено място се поставя компютъра, основен източник за музика. Никои тапак не си прави труда да предопреждава да не се слагат чаши до компа , защото след един етап на купона забраната се потъпква масово дори и от самия домакин. Отново подчертавам че е груба грешка да се чисти преди купона, ако това действие все пак се предприеме напълно резонно е това да стане след като си отиде последния гост, защото и един да е пак може да направи ново мръсно.

Пиене и Ядене

Най-важното! Особеността се схваща поразяващо лесно. Съвсем негласно и като уговорка се подразбира че всеки които идва на купона трябва да носи ядене и пиене- нещо като куверт. Приема се за много неетикетско да се дойде с празни ръце. Ако все пак това стане е прието да се "вкарат" 2 лева за пиене и ядене. Това обаче в определени положения не е най-правилния подход защото често се случва въпросните 2 лева да потънат в нечии джоб, ненамирайки човекът които принципно се е пренабутал като е взел повечко пиене. Съществува неизказана договорка, алкохола който се носи да е по общия вкус, тоест се приема за неетикетско да се донесе медицински спирт- би било егоистично, дори и ако донеслия го много си пада по медицински спирт. В най-тривиалния случей се носи бира, може и джин ама пък тогава ще трябва тоник, винцето също е на почит. Бирата да е Ариана, всяка друга се приема със смесени чувства или се тълкува като неуважение към общия вкус и егоизъм. Относно яденето : то не е важен фактор и често се пренебрегва, но и при него има неща които заслужат внимание. Вариантите са два- ядене да се купи и по-популярен вариант ваведен от мечката- да се донесе нещо от вкъщи. Ако все пак гостът е решил да дава грешни пари за ядене, се купува рени с масло, зайо-байо или някакъв друг снакс до 25 стотинки- приема се за изключително разхищение на средстава да се донесе чипс, но пък всички са щастливи тогава, нека ни е лошо. По-горе стана въпрос за това че домакина не трябва и не е длъжен да купува пиене, мисля че няма нужда да се минава още веднъж през тази тема всеки може да даде своя версия и никога няма да сбърка...

Женско присъстие по тапашките купони

Много деликатен въпрос. С идея да не обидя някого ще подходя максимално сериозно. При цялото ми уважение идеята е пресилена. Васко всеки път пита "а жени ще има ли" . Ами ще има Васко ама ако ти кажа че повечето псуват така че да те хване срам и пият повече от теб няма да сбъркам. Като цяло женското пресъстие е доста силно ( намигвам на деница и димана)... и с това смятам въпроса за приключен.

Фолклор

Под фолкор моля да се разбира последните тенденции в изпростяването. Смята се за неетикетско ако човек не е в час или закъснява с изпростявките- представете си някой да дойде при теб, да ти каже Багера Копай, they called him machete, или нещо подобно и ти да отговориш "оооо ябълка"... жалка история. Самоподготовката е задължителна ако човек иска да бъде на ниво. Дори да ви се струва глупаво и жалко да се изглупява с едни и същи неща постоянно, не се притеснявайте, и на нас ни се струва такова ама си умираме от смях. Лилан да кажиии.

GP

Прието е на тъпашки купон да се пусне поне една песен на Гошо от Почивка. Не се противете, не пускайте недоволни коментари. Етикетско е хората по време на песента да се съберат в кръг и да пеят. Направете същото, не е страшно ако не знаете текста. Просто си отваряйте устата, те мечо стефан и марто пиеят за 10 човека.

Йерархия

Както навсякъде другаде така и на тапашките купони си има йерархия или с други думи някой хора са по-важни от останалите и тяхното присъствие е ако не задължително то поне желателно. Схематничко преставено нещата стоят по следния начин:

- Човекът (най-често Иван) с плей стейшъна
- Човекът които е склонен да "вкара" няколко пъти пари за пиене
- Човекът носещ...ъъъъъ....you know. Не става въпрос за червено бельо при всички положения
- Човек който е склонен да си вкара бутилка в гащите
- Човекът който не мрънка ако трябва да нареже 5 салати и за него в крайна сметка нищо да не остане
- Човекът който не го мързи да ходи до магазина да взима пиене
- Стефан

ами това е- надявам се че поста ако не полезен е поне приятен за четене... нивото на пХ в устата ви след ядене се повишава

Есен е!

Скоро идва края на Ноември, идва и въпроса, къде ще празнуваме Нова Година. Ако няма да е у някой, ако ще е на някоя вила, която ще се наема, трябва да се направи това още от сега, защото иначе пак ще останем на сухо и ще трябва да резервираме баните, което няма да стане. Наскоро някакви хора имаха предложение за Борущица, ама там сред зимата е въпрос на оцеляване, да не говорим, че в тази къща е още по-голям въпроса на оцеляването. Друг вариант е някоя снежна хижа, ако е хижа, например на мен Българка много ми хареса, но съм сигурен, че ще има хора против това. Затова кажете си предпочитанията и мрънкайте от сега, тук.

wtf ?

- nemirэ kustaa - произнесе Брат Викенти.
- nemirэ kustaa - произнесе Брат Йоше
- nemirэ kustaa - произнесе Брад Пит
- какво значи nemirэ kustaa. - не разбираше Брат Кудра

PS. мартине не се сдържах , нека хората те видят що за човек си

10x 2 joro

no comment

Support

Ще помоля тия които не са си прехвърлили блогър акаунтите към гмейл, да го направят за да не се налага всеки път да се адват коментарите на ръка :) ако някой ме разбра какво искам да кажа...

Redrum

За тези които не са гледали сиянието надали ще разберат правописната грешка в заглавието, така че като цяло могат да го възприемат като спиртната напитка. Иначе за всички като цяло се отнася хвалбата от моя старана (дори не съм наясно дали тази дума е редно да използвам) че най-накрая стаята ми е готова. Искрено се надявам всички членове на настефанмайкаму да имат превилегията, удовоствието и честта да я посетят. За шепата читатели на блога пожелавам същото, а на всички като цяло пожелавам да им работи парното в предстоящите зимни месеци...

http://www.flickr.com/photos/buzzz/sets/72157602318947182/

ей го де е линка, чисто хронологично вече човек може да добие представа как се е променила стаята като по този начин оцени творческия тръст на обитателя И, и до по-голяма степен строителските умения на същия и в още-по-голяма степен на неговия брат.

Time

Дойде времето и за моят "интелектуален" принос към настефанмайкаму, този стар-нов храм на културата(отпратка към долу-споменатия кметски блог). Устремил поглед към бъдещето приветствам всички познати и непознати другарчета на този прото- бригадирски събор.
Преминавайки директно към идеята на пост-а, то това биде пилеенето, губенето или както щете наречено неоползотворяване на времето...

Ticking away the moments that make up a dull day
You fritter and waste the hours in an offhand way

Стоя си аз във притъмнената стаичка в Елендън Корт и си мисля за името на тва въпросно място. Нейде из съзнанието ми изникна второто значение на тази думичка 'корт'- съд. Май тя сега е доста по-адекватна за описване на приложението. Тъкмо това май е идеята на тия всеобщи странствания, не да срещнеш хора и да станеш човек, ами да се върнеш към това дето си го загубил в другите. Тук точно най-добре можеш да осъдиш всички които някога си познавал. И аз го правя, от липса на друго занимание, може би, от скука или от каквото и да е било. Чудя се сега, дали изобщо съм вървял към намирането на истина под какъвто и да е вариант или съм губил дни в търсене на празния песимизъм и нетрайни връзки със също толкова празни хора. Обаче се оказва, че не можеш да обвиняваш толкова лесно, наи-малкото за да обвиниш някой и това да ти подейства добре, е нужно на него да му пука. Малкото нещо което липсва в идеята ми е смисъл. Как ли пък може празно пространство да се губи в друго такова.... Има само един вариант всъщност- едното от двете да е необятно, и тъкмо затова се сещам, че не са виновни хората или мястото, виновно е времето. Виновно е, че ни кара да се изливаме в него, че ни кара да сме сантиментални и да вкарваме живота си в увод, изложение и заключение.

Tired of lying in the sunshine
Staying home to watch the rain
And you are young and life is long
And there is time to kill today

Пия една чаша кафе сега и твърде много ми омръзва да пиша екзистенциални истини. Прекалено ми е заспало съзнанието за да взема да кажа нещо ново и да намеря какво да правя. Винаги е вариант поне да запълниш дадената си квота квадратни сантиметри с дим. Само, че тук цигарите са скъпи и май трябва да се мисли....Къде е революцията, къде са хората дето са недоволни, или депресирани или искат да спасяват, било то в ръжта или ечемика. Стоят гледат девет кръга пред щандовете на супер-маркета си и се чудят дали ще забиват пирончета привечер на някой хълм. Надвесен над маса с разрязани емоции аз спокойно си извършвам аутопсията на реалността и след това записвам резултатие в съзнанието си. Няма промяна, материята не се изменя, нито се изхабява, нито еволюира. Времето, тъй като май е станало твърде безкрайно кара всички да си мислят, че са значими, да преиграват в собствената си "студия":) Само че Бирхалето няма табела вече и не могат да се ориентират къде да удавят неосъществените си актьорски заложби, така че да не мърсят пространството с тях. (няма отпратка)

Plans that either come to nought
Or half a page of scribbled lines
Hanging on in quiet despеration is the English way
The time is gone
The song is over
Thought I'd something more to say

Пък който не знае, балкана, царевицата и времето пазят своите тайни.

Кметя дава отговор на въпроса "Какво е блог?"

Първо искам да приветствам новото попълнение в редиците ни, Нина. Здрасти Нина, приветствам те! Освен това се радвам, че добо също прояви активност към живота в блога и се надявам някой от двамата най-накрая да ми вземе думата и да напише пост... да я карам по същество. Кметя, Бай Ганя, се оказа че има блог- при това доста забавен за четене. Най-голямата простотия обаче е горещият стол на кого обикновенни граждани могат да го занимават с глупостите си да му задават въпроси- айде приятно четене!

http://zhelev.eu/

Космополитно общество

Какво означава само по себиси това словосъчетание? Може близо месецът прекаран в германия ми помогна да си избистря това понятие. Влизаш в трамвая и светът те залива- просто тотално ти се обръщат възприятията за думата Човек, просто защото всичко са толкова различни- негри... по светли, по тъмни, направо лилави, араби, турци, забрадки, фереджета, бледи германци, руснаци "бери голову", фрамцузи, просяци, скинари с кучета без кучета, само кучета, индиици с точки по челата и какво ли още не. Обстановка изобилстваща от чужди култури, от хора с различна кожа. Ами моята кожа? И тя е различна, всеки е различен спрямо другия и когато прекараш дори малко време в Германия осъзнаваш че мнозинство няма- няма ариици, няма европейци... всичките сте в един гювеч, толкова претъпкан, странен. Германците заемат подобаващо място в цялата манджа- всъщност целия този процес надали им се харесва, но отдавна отношенията им с другите култури населяващи държавата им са станали чисто симбиотични. Но има неща, които се забелязват, които са различни от цвета на кожата. Говоря за поведението, за начина по който си държиш ръцете в трамвая , за начина по който стъпваш на улицата, по който се обличаш. Оказва се че да разпознаеш българите в този поток от хора е по-лесно от това да различиш китаеца от негъра. Влизам в ректората да се записвам и виждам руса мацка с синьо потниче, синя къса поличка, черен чорапогащник и големите ботуши на снежния човек...ахаааа. викам си аз- нашо девойче....какво е да си космополитна личност, можеш ли въобще да си такава в българия? Отговорът е не- можеш да си пълен кретен в българия, или да си адския тип. Просто защото нашето общество е космополитно, но за жалост в един съвсем-съвсем различен смисъл. Постът не цели да обиди някой от четящите го, но пък и няма кой да наложи цензура на пишещия го. Нашето общество е космополитно не защото сме толеранти към различните и сами се осъзнаваме като такива- напротив ние сме Космо защото се стремим да сме еднакви. Смятам че самата дискотека тотално ми обърка значението на тази дума! Да приемем че Космо (дискотеката) в стара загора е кошера на цялото ни обществено състояние. Защо не ходя на космо, защо няма да отида никога... защото като се почне от най-малките клетки в обществото и се стигне до общото понятие, космополитан е навсякъде- няма нужда да ходя там за да съм там- космо е въздуха който дишам, хората които виждам в българия- една еднаква маса, стремяща се към изглеждането- това да изглеждаш. Разбира се не всички които ходят там са такива, имам много приятели които в никакъв случей не бих причислил към тази маса, но сега вече говорим за това да си Космо извън контекста на името на дискотеката. Мацката в ректората беше космо, за това говоря. Постепенно ценностите се изместват или заличават, остава само дивата суета, абсолютно безцелна и не впрегната в нищо положително. Всичко е каквото изглежда, а за жалост всичко е еднакво. Не е правилно да използвам такива крайни категории като всичко и нищо, за това не ги възприемайте в абсолютния им смисъл. Класът ми беше космополитен, училището ми също, но най-накрая се озовах на място в което да си космо не е мръсна дума. Замислям се че да си някой и да се чувстваш такъв може да играеш ролята на никой за останалите, тоест да си сам, да не се стремиш към показност. Дефакто на младежката карта където всички се забавляват и се радват и им е яко ти си никой, но дистанцирайки се от тези процеси намираш себеси и се осъзнаваш като различен, различен чисто двупосочно- както ти към останалите, така и останалите към теб. Достигайки до този извод може би всеки от нас разбира че не е част от някаква групичка с приятели, разбира че не нищо повече от човешка индивидуалност в свят пълен с човешки индивидуалности, а космополитното общество, в истинското такова, всеки стига рано или късно до този извод и въпреки че ходи по дискотеки и се облича странно или пък еднакво спрямо други 25190521 човека, това не прави впечатление на никого, защото макар че изглеждаш по някакъв начин, се оказва че не можеш да привлечеш вниманието към себе си- просто защото всичко сте толкова различни и няма пред кого да се правиш на адския тип.

PS. имам проблем с добавянето на коментарите, не искам да се модерейтват, и уж съм го изключил ама пак не става, коментара на ник нейм Миленка се затри и аз не знам защо

За Строежа и бригада "Bis der Arzt kommt"

Скоро ще чукна 1 месец от както съм в германия. За добро или за лошо... за лошо може би защото за тоя месец не чукнах нищо друго, а за добро защото както казваме когато се е споминал някого "съм отишал на по-добро място"... наред с всички бюрократични подробности, които всъщност не се оказаха толкова много, успях да си намеря дом- цитаделата на моята душевност, храма на съществуването ми по време на студенсткия живот. Уви нещата не са много розови, а по-скоро кафяви с органичен произход. За да не стъпвам в тарантино-описания на новия си дом, който всъщност още необитавам, накратко ще (се) изложа оскъдната информация около самото жилище. В момента то е... в процес на ремонтна дейност, а най-жалкото в цялата работа е че ги няма мургавите строители типични за бг-географски ширини и ремонта е изцяло в ръцете на мен и моя брат, който сигурно повечето от вас са виждали на снимка, а някои дори имат честта да познават лично. Та направо към снимковия матрял...

http://www.flickr.com/photos/buzzz/sets/72157602318947182/

както виждате разполагахме с изключително гнусен мокет, който беше отстранен на принципа "кърти, чисти, извозва". След като го махнаме се оказа че отдолу има ОЩЕ ЕДИН МОКЕТ, който също махнахме чрез същия алгоритъм. Стигнахме до последния пласт балатум който беше прилежно почистен и подготвен за следващата, окончателна подова настилка, може би ламинат- тук идва гредата- бригадата "бис дер арцт комт" са изключително гъзоръки и ги е страх да предприемат сами монтажа на ламинат и за това изчакват намесата на по-квалифициран персонал. Кухничката която се вижда, вчера беше пребоядисана в бяло и като цяло изглежда чистичка. Уредите ще бъдат сменени с нови за сметка на хазяина. Утре (петък) предстои къстам мейт боядисването на моята стая тип Пимп Май Райд, ще видим какво ще стане, когато/ ако има красив резултат ще бъде качен нов снимков матрял.
А иначе съм добре :)

Изрази себеси!

Ето че се реших да напиша нещо в попрашасалия блог на жалкото ни камюнити. Конкретен повод няма- от драматична гледна точка поста не е нищо особено и все пак… чувствам се длъжен да споделя с широката аудитория факта че промених заглавието на блога… Какво е БЛОГ? Всъщност нямам достатъчно акъл да прозра такова мономентално, епохално и в известна степан сублимно заглавие- просто на заглавната страница на blogger пише Какво е БЛОГ? И ми се стори много тъпо. Зад дълбокия екзистенциализъм на въпроса (какво е блог) се крие съмнението, което трябва да таим към заобикалящата ни действителност. И всъщност какво е точно блог? Аз ли съм мебел? Хайде да прегръщаме дървета ! Хората от блогър съвсем точно постовят въпроса и те карат да се замислиш - Блог ли е това което аз имам, какво е това блог- леле от толкова мисли ще ме заболи главата, такава каша е всичко. Преди всичко беше ясно, лесно и простичко. Сега, след като масовото окамюнитиризиране (кааак е думата) засяга предимно myspace (първо бяха блоговете, после last fm) макар че цялата идея е леко изопачена понеже май спейс би трябвало да е нещо като сайт за опопуляризиране (не ми върви в правописа на дългите думи, надявам се че ги хващате) на музика…(върнах се 3 пъти да чета тва изречение, за да схвана какво съм искал да кажа)… та блоговете от демоде е време да станат ретро. Ако следваме ретро тенденциите в музиката (песен от ’97-’98 да се води ретро) то не е далече времето, когато да си изливаш душата в уебпространството отново ще е куул. Тъжното в историята е, че преди години отиваха доста приятни часове в четене на хорските блогове, в известен смисъл често се случваше даден пост да не е адресиран до широката аудитория,но всеки от нас доброволно потъпкваше личното си пространство, за да даде гласност на драмите си и после с почуда се гледахме, защото споделянето се е превърнало във воайорство ( така ли се пише? ) на нечии електронен дневник. Разбира се съществуват блогове като този на нейчев, злати, любо, мартин и кори които никога няма да умрат, защото са лишени от прайвет драми, но клюкарщината и шпионажа вече ги няма- myspace не е алтернатива, щото е на форумния принцип, тоест всичко е offtopic. Но въпреки всичко отново е предоставена неограничената възможност на потребителя на интернет да гледа, чете и в последствие да се подиграва на поредния електронен начин експреснеш себеси. “миксирам малко ей тука ей така” айде няма да почвам, мисля че знаете за какво става дума. Та какво е блог? И от де тва желание да го има човек. Отговора го дава myspace. Със заглавието си- колко е парадоксално! Да допуснеш неограничавано всеки в дословно казано ЛИЧНОТО СИ ПРОСТРАНСТВО, защото както Тошко Тодоров един път много точно отбеляза “space означава пространство”. Не ми харесва идеята личното ти пространство да е нещо, което се вижда или се чете- в това разбира се няма нищо лошо, но специално за моето лично пространство държа да е доста по абстрактно (тва шото съм як), да прилича на космос, аз да летя из него като Томи от Фонтана, да си гушкам дърво и да се чудя “абе тва не беше ли като в малкия принц?”. Колкото до много уважавания от мен ласт фм мога да кажа че, въпреки десетките му положителни страни има едно свойство да уеднаквява музикалните вкусове на хората. Музиката като форма на изкуство трябва да изразява душевния свят на правещия и съответно слушащия, не ограничавам самото понятие- дори чалгата, която аз лично както знаете не одобрявам, което е най-нежната дума, която мога да кажа. НО, ласт фм има за цел поддържането и развиването на точно определени стилове музика- за нещастие музиката която наричат alternativeна се превръща именно благодарение на ласт-а в повсеместен мейнстриим. Това е така, защото слушателите на истински комерсиалната музика нямат профили в ласт фм и се стига до уникалния парадокс, че Добо слушащ пинк флойд и битълс е най- мейнстриим човека в групата ни в РР с цели 70% !!! Вече не е дори интересно да се разглеждат хорските профили защото, вкуса на всички е програмиран с разлики единствено в песните, но не и в групите- трип хоп, грънч… това е! Интересно би било да се прогнозира каква ще е следващата стъпка в електронните дневници- какъв ще е новият начин, по който ще допускаме хората в личното си пространство- едно обаче е ясно- сигурен съм че след години всеки от нас доброволно ще е инсталирал в къщата си уебкамери и онлайн всеки ще има възможност да проникне в ежедневието му, всеки доброволно ще описва спецификациите си като стока, защото в свят в които всички са самотни, хората имат нужда да бъдат намерени, да допълнят съществуването си с някой друг, а какъв по лесен начин от това да покажеш какво си всъщност и някой които те види да си каже “охо с този човек сме един за друг”. Постепенно но сигурно човек се превръща в това, което се вижда че е, а за да го разберат другите какъв е, е нужна просто една регистрация.

?!

Лятото ис коминг ту ън енд
Абе ей ладс, къде са простотиите?
Само едно Берхале ли ще е тва лято, само един циганин от либия, само едни крадци на релси? Разочарован съм!!! Нали щеше да е ебало си майката лято?

Най-якия лап-топ

Пролетно Почистване

Рекох да реновирам малко блога. Махнах тъпите маймунки останали от кирилицата, промених и заглавието, за по-оригинално не се сетих. Не че някой ще го чете или пък ще пише ама за кво пък да изглежда отзяло. Така е май по-добре. Иначе смятам да напиша скоро няква простотия и тука :) айде весел велик ден
P.S. Поради пороя забележки за това че съм озурпирап блога (ако така се пише тая дума бах я) поизтрих малко постове и върнах старото заглавие. Христос Воскресе !

А на Памела ще кажа...

Никой не иска гърдите на Памела
Любовник я заряза, след като си сложи силикон
Стремително увеличаващият се бюст на Памела Андерсън, който я направи световна звезда, в живота е кошмар за нея. Любовниците на блондинката не могат да издържат на нейното свръхсексуално излъчване и един по един я зарязват. Това твърди Скот Байо, който е един от експриятелите на красавицата. Той публикува автобиография, където с аналитичен устрем изяснява положението около Памела. "Когато реши да уголеми гърдите си, те вече бяха достатъчно големи и въодушевяващи. И най-важното - бяха истински. Когато разбрах, че ще се подлага на пластична операция, знаех, че отношенията ни ще се развиват обратно пропорционално на бюста й", повествува Скот. "Памела се съобразяваше със законите на Холивуд и успя да стигне далеч. Независимо на каква цена", анализира положението Байо. Според него всички последвали неуспешни любовни връзки на Андерсън са повлияни от същия синдром на големите гърди.

За световната конспирация

Не ви ли се струва че всичко е свързано, че целият свят е управляван от правителство в сянка- тесен кръг от избрани люде, стоящи на полу-тъмно на кръгла маса и решаващи световната съдба? Може би нямате такова усещане, но аз съм леко притеснен вече :) след като церимонялно си затрих стария блог (помните го нали no ghost, just shell) бях меко казано изненадан от една находна в уеб-пространството...за добро или за лошо в нета, в някъв незнаен сайт ми го има целия архив- всички постове. Явно не му е било писано на тоя блог да бъде изтрит... та ето го
http://www.bgit.net/feeds/?action=feed&feedId=43
и не вярвайте на никого, оглеждайте се, отваряйте очите си на 4. те гледат

За изпростявките в планината

Тъй...ся съм малко болен, снощи ме боля главата- бати зора :) някво събудих се и си викам "аха главата ме боли...ама то тъмно, сигурно е 6 трябва да стана да разходя песа" поглеждам си жисиема и глеам 2,30! отврат...един час се въртях в леглото, болката не ми дава да заспя, ставам взимам една кърпа, къпя я със студена вода, слагам си я тиквата. Нейсе...мъка мъка. пих най-накрая един парацетамол тва вече към 4 и прецених че утре даскалото да го духа. И така иначе отдавна се точа да фрасна един пост за всичките простотии дето са ставали по планините...работата е много сериозна все се надъхвам да го пиша ама като седна пред пецето не ми се получава нищо и решавам да прецъкам дисайпалса. Точно гледах да департет, тва на скорсезе новото филмче- от цялото надъхване покрай филма не останах много доволен. Освен цялата плеяда звезди участващи в филма (дефакто няма актьор дето да не е супер известен) няма кой знае какво да се гледа, но като вариянт е по-добро от бандата на оушън където пак е направен същия номер с известните лица. За сега поста няма нищо общо с планините което е добре. Ся за планините и тъпните и за няквите яки. Бтв снощи пък гледах илюзиониста- бива много лекичък филм въпреки че фокусите на моменти са меко казано абсурдни, но правдоподобността явно не е била толкоз важна...да всъщност хич не е важна. Та ся ква е цялата идея на тоя пост :) а да, всъщности нищо повече от един брейн щорминг на тва как сме простяли из балканите като се почне от първото ехкурзинно с руен та се стигне чак до майката на стефан. Та искам само да предупредя че тва ше е бати тъпия пост. Почвам...римите измислям за вас!

Година Първа с Руен
Първата година с руето беше доста забавна, но по свойски начин. Тогава не разбирахме напълно смисъла на това да си турист, тоест да се наливаш до умиране с пиене, въпреки че Димето се напука на рилски езера като на стара къща мазилката :) Всичко беше къде къде по-романтично...само ходехме и куфеехме на китната природа. Като цяло обаче когато си на планина има два типа простеене- обикновеното простеене и хора, които сами по себеси са прости...преувеличавам естествено и все пак...не преувеличавам. Та това което аз успях да се сетя са следните тъпни.
Илииката
безусловно един стожер, един шлагер сред тъпните из планината- без спор най-тъпото нещо дето може да ти се случи за 10 дена в балкана. Изключително кухо парче, пълен малоумник. Абе няма въобще какво да ти хареса в него освен това, че просто е смешен дори нищо да не прави.Тоталният паляк. Спомням си че дебелия му подреждаше раницата между хижите. Покрай илииката винаги вървят и някви 4-то класнички, които са съвсем малко по-долу от него, може би заради това че с тях не можеш да се подиграваш, защото просто тяхната олигофрения е твърде стандартна и често срещана.
Банярите
банярите са част от планинския колорит- в общите случеи пияни, без зъби, мръсни, въобще не им се разбира какво говорят и искащи по 1 лев за банята...а да, също подозрително учтиви с жените туристки. В конкретния случей якия баняр беше на х. Скакавица
"аз съм Иван-Баняра" така се представи, но ние не си и предстяхме какви олигофрении и каква изобретателност може да приложи Баняра Иван при свиренето на дайре- то не беше блъскане по тиквата и кво ли още не,но звук излизаше.
Роланд Аткинсън
не знам защо тогава ни удари на тая вълна- може би заради Методи, който беше гледал целия Злостър, но изведнъж се събудиха яки спомени за превъплащенията на грозноватото англе. Откри се един нечленоразделен звук, който джони инглиш издава в едноименния филм- Флаааажж и това може би остана в съзнанието ми като най-голямата тъпня, която успяхме да сътворим на планината с руен през първата година.

Година Втора с Руен
това според мене беше най-отзялата година, може би защото крю-то беше в пълен състав- някой от тъпните се повтарят- те са непреходни...като илииката. но други бяха съвсем нови. Ето и тва дето се сещам.
Руен
избрах точно тази година защото именно тогава руен роди купища глупости, невъзможно е да ги изредя. на кратко- слушай, върви си по пътя ; бисера в огЪрлицата; буката или както и казват тук буката, и още много много други. Руен владее до перфектност (бати думата) македноския хумор и често разказваше вицове, които само той си разбираше и само той се смееше...нещо подобно на мен, само дето аз не ги знам от македония, което е още по-жалкото.
(стана 5,а трябваше да отида след 5 на лекар...после ще допиша поста)
[докторицата вика да си стоя в нас до края на седмица, ок ама друг път така че утре ше се вясна в школото да си напрая класнАта по мате]
Заглавието, което трябва да стой за следващата тъпня
всъщност наистина не можаш да измисля заглавие на следващата простотия. става въпрос за думите изговорени с акцента на гимли от властелина на пръстените. тоест натъртване на р-то с дебел мъжки глас. думите бяха - Арагорн , Брокули , Хрушчов и Йогурт.
Тоталнооо
тва го викаха животинките в файндинг немо. нещо като куул само дето тотаааално звучи доста по куул. нещо като шанса и често- конкурират се.
Вицове, истории , Цецо-Певецо, Юнга Бойлер, Сталин 2
всъщност онази година планината беше една малка самодейност. в момента си завиждам на ентусязма с който сме простяли тогава. като цяло историиките са тъпи от сегашната ни гледната точка, но тогава добре се забавлявахме.
Альоша, Мохамед
други двама представители на категорията хора-тъпня. изключително колоритни, допринасящи с неподправения си български за доброто настроение на всички туристи- истински бисери, шлифовани диаманти- с две думи тва са хората с които всеки би изпил 1 кило ракия, просто ей така. всеки от тях си имаше собствена история, но и двамата се стремяха да се впишат по максимално тъпаншки начин в компанията, разкавайки по някои виц...а да...и мохамед не хърка. не мога още да разбера защо всички го товареха за тва че хърка- бижу си е.
Мед
кретенията на онази година- най-зарибен остана Мохамед. Щом имаше желание да го напише и с чакълчета. всъщност Мед спада към думите като арагорн дето се казваха с дебел глас само дето мед придоби собсвена слава и живот.

Година Трета с Руен
една година за която не мога да се изкажа съвсем еднозначно- и ми хареса и не ми хареса. като цяло се бяхме поизчерпали от към тъпня, но си ги имаше и малките новости...бе биваше и като гледам снимките лично за себеси мога да кажа че тва са последните моменти в които си спомням че съм с къса коса... не че има значение ама го казвам ей така за странното...и така
Тонката, англииския на Тонката
тонката по принцип си е тонката. без забележки. хахаха булсатком. бисер в огЪрлицата или поне един от бисерите
Кур за тебе
неразбираема за мен ругатня, но докато бяхме там всички псуваха така. лансирана от брадчеда на Методи, чието име за мой срам и позор не мога да се сетя в момента. същия този брадчед беше дори наречен kur za tebe guy от следващия човек-тъпня в списъка.
Бащюрк (а.к.а. Бартош)
доста сполучлива тъпня. и си ги има предпоставките- първо: неразбира български,тоест всички го псуваха най-вече стефан. второ: беше доста залюхан по много сладък начин, може би заради бозавият му и миловиден външен вид. а и си личеше че не е много тадявашен- всички помъкнали ракия, а той някъв ликьор от малини :) тоталноо
"Нещо против че съм транс ли?"
за пореден път илииката сам говори за себеси, този път направо ни уби. илиика, ще ми липсваш, или не. няма да ми липсваш :) тъпотиите дето ги направи и изговори ми стигат за цял живот...
Радостинчо
кой знае сега какъв е...бати келеша беше честно- пълен психопат. 2-ри клас хили се на нещастието на майка си, гледа порно - ще стане министър
Пейни ми
тогава стефан беше в период зарибяване на тъпни от реклами. да, пейни ми е яко, ама дъртите нищо не разбираха и стефко не беше много окуражен в опитите си да изпростява :)

....................................

често казано леко ме домързява да пиша за простявките които нямат общо с руен, а вас сигурно ви мързи да четете. ше се напъна некой друг път