Една прекрасна майска вечер хижарят Кольо вечеряше с останалите тъпаци под приглушената задушевна светлина на единствената крушка в хижата, която малко по-късно изгоря.
В тъмнината се чу гласът на Нели:
- Уф бе, Иване, какво пак направи?
За да няма повече такива случаи, Димана решава да разработи стратегия за устойчиво развитие с еко-fair-trade-биоразградими крушки от царевично брашно и пъпен мъх. Мечо допълва, че е по-добре да се произвеждат светещи корнишони, а не крушки и преначертава цялата електрическа инсталация, за да е съвместима с нововъведението.
През това време Иван оперира мозъчен тумор на хамстер, на мястото на който инсталира еко-fair-trade-биоразградимия корнишон. След тази интервенция хамстерът може да върви единствено назад.
На Дамян му става тъпо, съблича се гол, лапа корнишона и крещи че е войн на светлината.
Само Добо, Невена и Нели се смеят, защото знаят, че това е книга на Паулу Коелю.
Няколко едрогърди девойки задават сигурно логичните въпроси: "Какво е корнишон? Аз войн на светлината ли съм?"
Кори се възползва от момента за да обяви дебютния концерт на новата си група "Корнишон". Нина урежда 100 китайски работнички, за да ушият тениски за Кори и да му избродират "Войн на светлината" на гърба. Да се знай!
Оказва се, обаче, че краткия срок за действие е несъвместим с плана за устойчиво развитие и затова Добо предлага концертът да се проведе в Дом на дейците на културата, Борощица. За целта ще осигури 100 кашона от старите крушки, презервативи и хапчета против повръщане от СССР. Иван се сеща за комунистически лозунг за светлината. Петилетката изпълнена за 4 години.
Между Стефан и Деница възниква полемика "Що е то крушката и има ли тя почва у нас?". За Деница (под влиянието на Генади) е компромис, за Стефан е преходна муза.
За да разведри обстановката Ивайло разказва виц "Колко тъпаци са нужни, за да се смени една крушка?", но малко разбират специфичното му чувство за хумор.
В отговор на това, Васил предлага среднистки "да сме си честни", призовава всеки да поплаче поне два пъти за една нощ и организира бдение със свещи. Жоро измърморва нещо, което никой не разбира, освен Димана и Нина, които обясняват на останалите, че Жоро е сърдит, защото никой не го е извикал.
25 човека казват мисълта на Ромен Ролан за светлината.
