Monday, June 22, 2009

nastefanmaikamu conquers FaceBook

В отговор на безсмислено тъпия тест "За коя дискотека си в Стара Загора?" настефанмайкаму реши да създаде тест, който реално търси отговор на сложна и злободневна тема - "За коя кръчма в Стара Загора си?". Много е важен словореда във въпроса, най-вече позицията на думичката "си". Всъщност, това което ме изнервяше беше, че всички които попълниха теста за дискотеката бяха пратени в Космо (признавам, и аз попълних теста и аз бях пратен там, въпреки че до сега никога не съм ходил в тъз дупка) и отгоре на всичко, когато публикуваха резултатите добавяха разцепващото "ее... много ясно че съм за там ;) :) :*". Окровено казано съм изненадан от интереса към теста за кръчмите, но и съм до някъде горд, защото идеята за настефанмайкаму беше прекарана много леко и нежно в публичното пространство - без явно някой да бъде обиден, че е тъп фешън. Благодаря на Жорката за подбора на кръчмите - сам нямаше да се сетя за Диньовото...
Млади и стари гласуват все едно е изборна бюлетина от времето на Стефан Стамболов. Остава единствено да бъде отговорен големия въпрос - за коя кръчма е Фори?

Thursday, June 18, 2009

French Connection

Няма как да се каже по друг начин - настефанмайкаму е отново тук. И за да отбележим завръщането на тази институция в интернет пространството, съм длъжен да напиша един доволно длъжък пост, изпълнен естествено с моето прекрасно чуство за хумор и куп правописни грешки. В края на краищата настефанмайка му има една простичка цел, да забaвлява читателите си, които в златните времена на тоя блог са били общо двама.

Историята, която искам да разкажа, всъщност много от вас, смисъл хората, които така или иначе ще прочетат по нежелание тоя пост, след като им кажа, че съм го написал...пак много дълго изречение - абе историята е позната. Но понеже искам и нови хора да открият настефанмайкаму, ще я разкажа все едно го правя за първи път, а пък тия дето са запознати, ще открият нови детайли от тази чудновата случка.

Преди има няма един месец имах рожден ден, станах на 21 - пълнолетен по всички правила измислени от човешкия законодатетел ум. Мъка ми е че не можах да направя парти както си му е реда, както съм го правил преди - 50 човека, ядене и пиене за 100, брейк батъл и 3 часа пого и тнт, но икономиката и ограничените финанси са основната пречка такъв евент да се състой. Плюс това в германия не познавам 50 човека. Но така или иначе реших да си отпразнувам рождения ден, като признавам съвсем честно, това беше най-слабата организация на рожден ден правена някога - нямах никакви пари, поканих хората, без да знам какво да ги правя като дойдат тук и с ясната мисъл че няма къде да ги сложа да спят. Но с ведър оптимизъм прецених че всичко ще се нареди добре и най- важното е всички да се съберем, пък като сме заедно ще го измислим. Парти за рд-то в крайна сметка нямаше, това което се случи беше нещо от типа онези дни покрай нова година и малко след това, когато идват 10 имени дни един след друг. Не че някой се отбелязва по някакъв епичен начин- просто се яде и се пие в продължение на седмици - кротко...умерено, без да се набива на очи - без онзи виж ме имам рожден ден, ще се напия като животно момент. Предполагам че и Тодор Живков така си е празнувал рождените дни - на самата дата с членове на партията, на другия ден с приятели, после с роднини и тнт, но без да има някакво грандиозно напиване или мега парти, просто се отблелязва празника в продължение на 2 седмици. Та честванията за моя рожден ден продължиха от вторник до неделя, всеки ден. Гостите ми дойдоха в голямата си част в събота, и откровенно казано ако това го считам за връхната точка на празненствата, по това време вече бях толкова уморен, че изобщо нямах усещането че тия приятни хора са дошли заради мен - не исках вече да имам рожден ден с други думи. Първи дойде мечо, мисля че в четвъртак , което в германия беше пак някакъв измислен празник - деня мина кротко, леко изтъпяване, приятни разговори, но понеже и двамата бяхме физически уморени, след като изгледахме Гран Торино на Клинт Истууд, легнахме да спим. На другия ден обаче започна да се случва, това което имам всъщност някаква връзка със заглавието на тоя пост. По принцип рутинните дейности включени в моето ставане е да си обуя чехлите, да отида до хладилника, да го отворя, с ясното съзнание че е празен, да видя че е празен, да изпуфтя с досада и да се върна обратно в стаята си. Същия ден направих точно това, но в кухнята освен мен имаше и още две момичета, които си шушеха нещо, ама по онзи момичешки досаден начин дето, абе знаеш че си говорят за теб, но те го правят точно толкова шумно, че да се обърнеш, а когато го направиш те се изхилват чаровно. Няма да заблудите дъртия и да, по чехли съм със зелен анцуг, рошаф съм и пуфтя пред хладилник. Хихик... ок. Връщам се при мечката, който настоява да ми покаже някакъв френски кретен в тубата- отначало с досада се сългасявам с очакване да е някаква пълна простотия, която няма да мога да оценя докато съм сънен, но се оказва че тоя французин наистина е някъв луд и за пълна моя изненада в следващите минути се забавлявам с нещо към което преди малко съм бил предубеден. При мене предрасъдаците са много силна движеща сила, но ги имам за малко и ежедневни неща - като например ей тая дюнерджииница- може всички мои приятели да ми казват колко по яки са дюнерите там, но аз ще си ходя в моята, която ми е по-надалеч, просто защото съм свикнал да ходя там. Няма да гледам филм с който предварително не съм много зарибен, просто защото съм поначало предубеден, че новото не ми харесва. И така, обратно на другата тема. С мечката набързо хапваме, пиле с ориз като той ми показва уникална рецепта, която съм сигурен, че или той или някой друг българин я е измислил, защото такова нещо естествено по принцип няма или не се прави, или просто на никой не му е дошло на акъла. Сещате ли онези пакетчета ориз ънкъл бенс, който се варят в тенджера с вода? Ами мечо ми показа как да опечеш такъв ориз във фурна. Това което той направи е да отвори пакетчетата, да сложи ориза в тавата и после да я напълни с вода. През цялото време докато той го правеше това аз го гледах с пълно недоверие и бях напълно сигурен, че от това нищо няма да излезе.
"абе спокойно е тя водата ще попие" и о, чудо, оризът наистина изпи всичката вода, а крайният резултат си беше просто нормален ориз на фурна, нищо изкличително или кардинално различно. Така че това беше един пълзотворен ден, защото научих нещо ново.
Малко след наяждането отново се появяват тия момичета, този път обаче съм буден и ясно мога да забележа някои странности във външния им вид - бяха с рокли, на високи токчета и о боже едната имаше супер най-яките цици на света, и още ги има. Изключителното при тях обаче е, че всичко беше малко преувеличено и до известна степен прекрачваше границата на ъъ...абе малко или много изглеждаха като курви, ама чак неприятно не беше. Просто съм сигурен че ако момиче излезе до магазина в някой български квартал да си купи хляб, няма да стигне и до ъгъла, още пред блока ще я наебе някой. Добре викам, тая работа няма да остане така, заговорих ги с оназя усмивка, която използвах при разговор с даскалка в гимназията. Немски говорите ли бе? Ъ? Ок... англииски? Ами малко, ти говориш ли френски? Не... Испански? Кво ма напрайхте мене е, ще се разберем на англииски. Какво прайте тука? Или не, първо ги питах как се казват? Клемонс вика едната, забравям името веднага, другата изрича нещо сложно, карам я да повтори 2 пъти, тя го прави, ама аз нищо не разбирам отново, усмихвам се и кимам, все едно всичко ми ясно и продължавам нататък като намирам креативни начини да заговарям същото момиче, без да се налага да и казвам името. Някой път е много лесно да се прави това, човека просто разбира че с него си говориш, без да привличаш внимание с "ей,шшш" или нещо от същата етикеция. Та от краткия разговор се разбра, че логично момичетата идват от Франция, Монпелие, което не знам на вас какво ви говори, но аз го свързвам като някакъв духовен дом на плейбойщината и идеята да си тузар, ама по европейскому, със стил и култура. Та Клемонс и пффф?! в края на краищата са се озовали по цици и токчета в студентско общежитие, за да гостуват на един от моите съквартиранти - французина от руски произход Давид Капчиев - типичното франсе, говорещо всички езици с акцент който е невъзможно да се сбърка, вечно в добро настроение, винаги усмихат и разказват на всеки който му застане пред очите, коя последно е наебал. Всичко започна да ми се нарежда, но едно нещо ми направи много силно впечатление. Добре дошли сте му на гости, сигурно ви е ебал преди, и да не е ся сте тука с тая цел, всичко ок, ами къде е Давид? Обесняват ми двете че Давид им дал ключовете си и изчезнал. По принцип това не е кой знае колко странно за мен, той е един от хората, които виждам най-рядко на етажа. Понеже учи за цигулар е постоянно зает, и си мисля че може би и тоя път е зачезнал някъде със страдибургера. Ама да му дойдат гости, и да ги остави така и да изчезне? Ех викам аз, нещастие, пляскам с ръце, радвам се че се запознахме, надявам се да си прекарате добре, чао.
Останалата част на деня премина бързо, Йово дойде от Мюнхен, почнаха да се носят едни каси бира наляво надясно, пак с сготвихме, гледахме някакви тъпотии по телевизията, казваме си няколко стари гимназиални лафа - абе кеф голям. За мен няма нищо по-приятно от това да прекарвам спокойна вечер в компанията на хора, с които гарантирано ми е добре. Каса бира - перфектно. Добре обаче от някъде се появяват отново тия французойки, с други рокли, по-червено червило и още по високи токчета. "Кви са тия курви брат?" - нормална и естествена реакция на Йово. Ами не знам, тука ги намерих тая сутрин. "Едната има баси циците". Аха, има ги. Убих баси комара преди малко, намигна ми даже. Та двете се разкарват напред назад, Йово поема разговора. Брат, да ти покажа ли как се разпъва дивана в моята стая? Смях, и хай-файв. Оказа се че от всички французи във франция, едната от тия има доста директна връзка с БГ. Брат и, женен за българка, наскоро е участвал в "Моята голяма телевизионна сватбва" в шоуто на Слави. За тая дето и научих името става дума, Клемонс. Та тая мацка разпитваше Йово, как се приема брат и в Бг, дали е популярен и тнт, все разговор, в който нито аз, нито мечко можем да вземе участие понеже не сме гледали шоуто. Не знам защо, момичето си помисли, че само Йово е от БГ и когато разбра че и 3мата сме, щеше да си оближе лактите и да си удари задника в тавана от вълнение. Очевидно за нея България е нещо ненормално яко и до известна степен в нейните очи, ние изглеждахме като първите хора, които след като са умрели са се върнали при живите, да разкажат дали има наистина рай, и дали е толкова яко колкото пише по книгите. В интерес на истината от това, което видях в последствие брат и е бил едно от най-интересните неща в това шоу. Клемонс изчезва пак някъде, а Йово с още по-голямо недоверие пита "абе брат, де ги намери тез курви е ?!". Дигам рамене... Появяват се и двете, почваме да водим някакъв тъп диалог, в който Клемонс се опитва да ни обясни името на някаква чалга песен (да, и с чалга е зарибена), която на нея много и харесва и иска да и я пуснем. Момичето с циците е тотално отзяла на дивана, и се обажда от време на време с някоя случайна дума на англииски или участва в разговора като каже нещо нешо на френски и чака другата да го преведе. В затруднението и в голяма степен невъзможността си да се разберем, Клемонс каза това, което искаше да каже на испански и о, боже, мечката я разбра и размениха някакви приказки на испански- изведнъж Мечо стана обект на интерес, двете почнаха да му повтарят името "Павел,павел" като някакво заклинание - оставете го курви, момчето си има приятелка ! Двете французойки много искаха да излизат на дискотека, ние ествествено не искаме, почва някакъв безсмислен пазарлък, който продължи половината вечер, но така или иначе никой никъде на отиде. В опитите да намерим допирни точки на нашите интиреси - двете са много зарибени с карате, Клемонс цялата беше в синини, тримата с мечо и Йово бяхме склонни да правим някакви странни и унизителни простотии- като например Клемонс ме учеше как да правя блок, искаше да я удрям и някакви такива, все неща дето изобщо не ме интересуват и не искам да правя, но ги правя щото момичето до мене има супер яки цици. Или де да знам, просто щото съм симпатичен и отворен, контактен и лесно правя приятели... сигурно е това ама и първото беше от значение. Рано или късно някой трябваше да изтегли жокера на отчаянието- темата за разговор която по един или друг начин се застъпва в диалога с французин - тяхното кино и филмите с Луй ДьоФинес. Тва е все едно да ме питат мене за козия рок, ми това е толкова далечно вече от мен, защо изобщо тия момичета на по 18 години това трябва да ги интересува. Все пак ми стана доста смешно като научих как се казва полицая от сентропе на френски - жандарм льо сентропе или нещо такова - смях се. По едно време Йово казва "абе мене тия филми старите ми харесват ама на скоро гледах един пети кушон булгар, и изобщно не ми хареса", при което двете французойки избухват в див смях а аз и мечо гледаме с някакво wtf изражение, небрежно опивайки се да докараме бекгроуд смеха от "Приятели" колкото за атмосфера. На тях им трябваше 10 минути да се успокоят а Йово ми обясни че заглавието на филма значи "малки български курви", а в него ставало дума за накакви български проститутки...очевидно. Та на Йово разговора му става скучен, почва леко да ги дразни, те се усещат и момичето с циците вика "е не ни мислете за толкова тъпи" а Йово пак казва "Брат тая ако нямаше толкова яки цици, изобщно нямаше да се занимавам с нея". По едно време тия огладняха, ние бяхме изяли кажи речи всичко и Йово, единствения вегетарианец от всички, реши да им сготви някаква нелепа манджа от пържена наденица и чевена чушка, кяот те обаче без проблем изядоха. Малко след това всеки си отиде в стаята и легнахме да спим. Беше един готин петък, на другия ден предстоеше да дойде основния контингент от моите гости, а от французойките тепърва щяхме да видим истории, достатъчно стойностни да разказваме на пра-внуците си.

End of Part 1