Monday, December 03, 2007

Из пантеона на българската лирика !

Имам честта да дам гласност на едно епохално произведение сътворено от нашия саратник и другар, сексито на всички поколения Павел Иванов. Някои права са запазени, познайте кои...

слъце ми пари в окото
бъркам боли
чувам шум със ухото
някой далече шепти

бъркам във джоба - вадя ютия
чеша се с нея и не разбирам
где, да го еба, оставих онази бургия
с дето човърках до 5 сутринта

дупка в стената - виждам, добре
споменът идва, но ми се сере
срах и забравих какво правя тук
има повърнато и куп от боклук

седнах на пода - окото боли
защо ли аз бърках там - а, да - щот ми се спи
чайникът пее, радиото ври
часовникът ми още снощи се разби

стрелките не мърдат - какво от това
бургията не може да излезе от мойта глава
търся и рина - къде я бутнАх
да не съм я забутал в кенефа докато срах

май се опомних, сетих се в час
дупка в стената - извиках на глас
станах и скочих до дупката спрях
от нея бургия стърчеше - ура

снощи заседна към 5 - 5:05
не я извадих - бях много зает
сега я подръпнах - изниза се тя
на края и имаше странна следа

гледам отблизо и виждам ляво око
набучено там на върха - гледа ококо
синьо-зелено, а някой далече шепти
сложих ухо на стената - отсреща някой рони сълзи

викам - ти кой си
а той изкрещя
'окото ми дай ми
и то веднага'

бургията в дупката мушнах
оня си го взе
а аз да пробивам пак почнах
както си знам най-добре

оказа се после,
че в нощния мрак
съседа дочул шум
докато спял на своя матрак

дупка в стената видял
окото свое той на нея допрял
тогава със сила подходил съм аз
и хоп във окото му с пълната газ

затуй ако някой ви сутрин шепти
и дрелката безмълвно до стената лежи
ако чайника пее, а радиото ври
недей да му мислиш - а лягай да спиш

No comments: