Third

Моля, искрено моля, не слагайте панди по тоя пост... И тъй- казват "три пъти за щастие" , "три пъти мечка се бори" (не знам, Мечка, така ли е бе?) и тнт. Ето че из нет пространството плъзна третия албум на Портисхед озаглавен просто Third. Истината е че след такава творческа ваканция каквато си бяха дали от групата, надали някой е очаквал че ще изкарат нов албум. За мен портисхед са едно от най-непродуктивните явления в музиката, но пък всичко което са направили, правят и ще правят за в бъдеще просто преобръща всички сетива чрез някаква верижна реакция тръгваща от слуха... И наистина като погледне човек , първият им албум е просто пионер в жанра, нареждащ се по влияние и значимост до първите неща на Massive Attack. Мрачен и нелогичен, грандиозен и разтърсващ- това беше първият албум и все още е. Отново след дълга пауза на бял свят излиза (и тук е момента да кажа моя любим албум) Dummy. Много по мелодичен с още повече инструменти, връщащ ни обратно към корените на този тип музика, към джаза. Но албумът колкото и да е страхотен не е всичко... стигаме до абсолютния връх в творчеството на групата, а именно концерта на групата в Roseland NY. За този концерт всички хубави думи са слаби, за това няма да го хваля, който го е гледал знае за какво става въпрос, а който не, надали ще счете настоящия пост за интересен. Минаха много години, а Портис се появяваха на няколко благотворителни участие включително мега концерта заедно с Massive Attack по това време миналата година, който така и не стана ясно как е протекъл, защото няма видео матрял. Всичко при тая група става бавно, някак с мъка, но пък изпипано до край. Що за албум е Third? Всеки който го чуе ще си изгради мнение. Моето е, че албума е абсолютно love-or-hate. Тоест или ще останете разочеровани или ще си кажете едно от сърце "бах"...ама не композитора. Няма ги цигулките от Дъми, песните нямат мелодия... до тук много напомня на първия им албум, НО... това което прави ярко впечатление са перскусиите и присъствието на всякакви китари, електрониката също изобилства и за разлика от предишните 2 албума и особено Дъми в Third няма нито една жизнерадостна песен. Цялостното усещане е като клиширания лаф за умиращия космонафт- албумът е абсолютно депресиращ, Бет пее все едно че ще умре всеки момент, което ако го правеше всяка друга би звучало ужасно. Бет, обичам да слушам как пееш на умиране ! Според мен този албум е по-портис от всичко направено от тях до сега. Сякаш това е цялото послание - ние сме Портисхед, такава музика искаме да правим, не ни идват отвътре мелодичните песнички от Дъми, а ти който слушаш нас ни обичаш, ако харесваш и третия ни албум... Може би малко като ултиматум, но истината е че наистина е много вероятно третия да не се хареса колкото Дъми, което не значи че е по-слаб. Тhird е грандиозен ! Няма нито една песен, която е направена, за да се напълни бройката в албума. Нали това искахме, ние феновете на портис? Още портис! Ето ги и тях, в най-най чистия им, неподправен, див, хаотичен, депресиращ дори отчайващ вид. Third не е албум който можеш просто да си го сложиш на плеър-а да го слушаш нон стоп докато вървиш по улицата, да си пускаш някоя песен по 1000 пъти едно след друго и смятам че ако някой го прави то обезсмисля самите песни. Албума е ангажиращ иска да го слушаш внимателно, да не четеш книга докато го правиш, да не спиш докато го правиш. Тва с правенето все едно секс стана. На мен лично албумът ми допадна, имах нужда да го чуя, искам да слушам малко такава музика. Любими песни от него бързо ми станаха Nylon Smile (още преди да съм я чул вярвах че това ще е ПЕСЕНТА) и последната Threads . Накрая искам да кажа че това което е в нета не е окончателния албум, но това което ще излезе на 28 април няма да е много по- различно. Остава да дойде 6-ти април и да ги чуем наживо...макар че те откровено си зчучат по-скоро намъртво...