Time

Дойде времето и за моят "интелектуален" принос към настефанмайкаму, този стар-нов храм на културата(отпратка към долу-споменатия кметски блог). Устремил поглед към бъдещето приветствам всички познати и непознати другарчета на този прото- бригадирски събор.
Преминавайки директно към идеята на пост-а, то това биде пилеенето, губенето или както щете наречено неоползотворяване на времето...

Ticking away the moments that make up a dull day
You fritter and waste the hours in an offhand way

Стоя си аз във притъмнената стаичка в Елендън Корт и си мисля за името на тва въпросно място. Нейде из съзнанието ми изникна второто значение на тази думичка 'корт'- съд. Май тя сега е доста по-адекватна за описване на приложението. Тъкмо това май е идеята на тия всеобщи странствания, не да срещнеш хора и да станеш човек, ами да се върнеш към това дето си го загубил в другите. Тук точно най-добре можеш да осъдиш всички които някога си познавал. И аз го правя, от липса на друго занимание, може би, от скука или от каквото и да е било. Чудя се сега, дали изобщо съм вървял към намирането на истина под какъвто и да е вариант или съм губил дни в търсене на празния песимизъм и нетрайни връзки със също толкова празни хора. Обаче се оказва, че не можеш да обвиняваш толкова лесно, наи-малкото за да обвиниш някой и това да ти подейства добре, е нужно на него да му пука. Малкото нещо което липсва в идеята ми е смисъл. Как ли пък може празно пространство да се губи в друго такова.... Има само един вариант всъщност- едното от двете да е необятно, и тъкмо затова се сещам, че не са виновни хората или мястото, виновно е времето. Виновно е, че ни кара да се изливаме в него, че ни кара да сме сантиментални и да вкарваме живота си в увод, изложение и заключение.

Tired of lying in the sunshine
Staying home to watch the rain
And you are young and life is long
And there is time to kill today

Пия една чаша кафе сега и твърде много ми омръзва да пиша екзистенциални истини. Прекалено ми е заспало съзнанието за да взема да кажа нещо ново и да намеря какво да правя. Винаги е вариант поне да запълниш дадената си квота квадратни сантиметри с дим. Само, че тук цигарите са скъпи и май трябва да се мисли....Къде е революцията, къде са хората дето са недоволни, или депресирани или искат да спасяват, било то в ръжта или ечемика. Стоят гледат девет кръга пред щандовете на супер-маркета си и се чудят дали ще забиват пирончета привечер на някой хълм. Надвесен над маса с разрязани емоции аз спокойно си извършвам аутопсията на реалността и след това записвам резултатие в съзнанието си. Няма промяна, материята не се изменя, нито се изхабява, нито еволюира. Времето, тъй като май е станало твърде безкрайно кара всички да си мислят, че са значими, да преиграват в собствената си "студия":) Само че Бирхалето няма табела вече и не могат да се ориентират къде да удавят неосъществените си актьорски заложби, така че да не мърсят пространството с тях. (няма отпратка)

Plans that either come to nought
Or half a page of scribbled lines
Hanging on in quiet despеration is the English way
The time is gone
The song is over
Thought I'd something more to say

Пък който не знае, балкана, царевицата и времето пазят своите тайни.