Начало

Стоим на ръба на нашата реалност. В главата ми, а съм сигурен че и на тези около мен, бошуват мисли, задават се въпроси, всичко се подлага на съмнение. Мислейки за всичките закони на съществуването ми, за малките и големи случайности, които са позволили мен да ме има, достигам до извода, че дори думата „Свобода” не е нищо повече от плод на моето ограничено съзнание. Толкова съм част от всички закономерности около мен, че не мога да откъсна мисленето си от тях. Поглеждам си ръцете, щипя се по кожата- тъкан изградена от клетки. Толкова просто изглежда, а така сложно обеснимо е нейното съществуване, на кожата ми. Редица химични и биолигни процеси толкова сложни и комплексни в своето протичане, че се замислям оправдано ли е въобще моето съществуване. До този момент приемахме всичко около нас за даденост, като нещо вечно, което е било и ще бъде и наистина ако се бяхме замисляли колко сложно е всичко, надали щяхме да се престрашим да се отделим от заобикалящата ни реалност. Какво ли има отвъд? Едно е ясно- там няма да ги има правилата които разрешават моето физическо същестуване, няма да има ограничания, няма да има...нищо. Ще бъда ли и там? Под каква форма и дали просто ако прекрача прага пред мен, няма да изчезна. Не съм ли аз част от света около мен, дали ще мога да съществувам извън него. Дали не съм просто рибка, която ще умре извън водата. Отговорът на Джими беше ясен „Като съвсем различен свят”. Всеки изпитва съжеление към нещо, което му е отнето от тук, нещо неговоси. Време е да си създадем наша реалност, в която ще има други закони. Там ще имаме всичко... като в един съвсем различен свят... Аз съм и белият лист, и ръката, която ще рисува върху него.