kiss the cock

nastefanmaikamu влезе в кухнята

http://qdemise.blogspot.com/

soon

99.5

1

There are no more barriers to cross. All I have in common with the uncontrollable and the insane, the vicious and the evil, all the mayhem I have caused and my utter indifference toward it I have now surpassed. My pain is constant and sharp and I do not hope for a better world for anyone, in fact I want my pain to be inflicted on others. I want no one to escape, but even after admitting this there is no catharsis, my punishment continues to elude me and I gain no deeper knowledge of myself; no new knowledge can be extracted from my telling. This confession has meant nothing.

2

Do you like Phil Collins? I've been a big Genesis fan ever since the release of their 1980 album, Duke. Before that, I really didn't understand any of their work. Too artsy, too intellectual. It was on Duke where Phil Collins' presence became more apparent. I think Invisible Touch was the group's undisputed masterpiece. It's an epic meditation on intangibility. At the same time, it deepens and enriches the meaning of the preceding three albums. Christy, take off your robe. Listen to the brilliant ensemble playing of Banks, Collins and Rutherford. You can practically hear every nuance of every instrument. Sabrina, remove your dress. In terms of lyrical craftsmanship, the sheer songwriting, this album hits a new peak of professionalism. Sabrina, why don't you, uh, dance a little. Take the lyrics to Land of Confusion. In this song, Phil Collins addresses the problems of abusive political authority. In Too Deep is the most moving pop song of the 1980s, about monogamy and commitment. The song is extremely uplifting. Their lyrics are as positive and affirmative as anything I've heard in rock. Christy, get down on your knees so Sabrina can see your asshole. Phil Collins' solo career seems to be more commercial and therefore more satisfying, in a narrower way. Especially songs like In the Air Tonight and Against All Odds. Sabrina, don't just stare at it, eat it. But I also think Phil Collins works best within the confines of the group, than as a solo artist, and I stress the word artist. This is Sussudio, a great, great song, a personal favorite.

3

I believe in taking care of myself and a balanced diet and rigorous exercise routine. In the morning if my face is a little puffy I'll put on an ice pack while doing stomach crunches. I can do 1000 now. After I remove the ice pack I use a deep pore cleanser lotion. In the shower I use a water activated gel cleanser, then a honey almond body scrub, and on the face an exfoliating gel scrub. Then I apply an herb-mint facial mask which I leave on for 10 minutes while I prepare the rest of my routine. I always use an after shave lotion with little or no alcohol, because alcohol dries your face out and makes you look older. Then moisturizer, then an anti-aging eye balm followed by a final moisturizing protective lotion.

Организационен

Амм ако някой от настефанмайкаму чете блога още имам няколко въпроса. Не че сега има време ама преди да си лягам се сетих няколко неща и искам да питам. Искате ли да преместим блога, да го махнем от блогспот- не за друго ами ми писна да го гледам тоя темплейт, а възможностите за персонализация се свеждат до слагане на думата Панда или Панди къде може да се сетите. Естествено ще принесем архива или поне ще го запазим под някаква достъпна за четене форма, някои постове особено в началото са безценни. Освен това смятам по някакъв начин да се заема малко по-сериозно с блога, като ми остане време, не мога да приема че настефанмайкаму ще загине, нужна е по-широка аудитория. Имам и още една идея свързана с блога ама като се върнем в бг ще обсъдим ако някой има интерес, пък си мисля че все ще има хора дето ще искат да носят тениски на настефанмайкаму. Айде успех и умната. Чакам поне 1-2 да ми отговорят на въпроса

Малко статистика

Dark Knight

Няма да правя поредния hype post за филма, защото още не съм го гледал. По принцип когато дълго чакан филм излезе, оценката му след първия ден в ИМДБ е около 9.0, защото най-закоравелите и чакащи фенове отиват да го гледат и като се върнат са толкова превъзбудени че шибват 10ката. Така е до 20,000 глас някъде, после отиват хората без очаквания и филмът не им харесва. Черният Рицар има безумна реклама кампания, една от най-големите изобщо провеждана в кино индустрията. Очакванията скочиха двойно повече, заради нелепата смърт на Хийт Леджър. След първите 1-2 дни не беше изненадващо, че филма заби рейтинг от 9.8 като по този начин детронира Кръстника от топспот-а в класацията , която всъщност оглавява от нейното създаване. 9.8 - гласували 12 000 души. Интересното е какво става в момента, а числата са вече доста изненадващи 70 000 гласа , оценка 9,6... с 0,5 повече от Кръстника. Много хора смятат че Черния Рицар, не заслужава да оглави чарта, просто защото звучи тъпо филм по комикс да измести световната класика "Кръстника" или кръстникът... все тая. Изчетох повечето теми в форумите и много от неутралнте зрители казват, " кво пък ти пука от къде филма е взел идеята си, като е най-доброто правено от много време насам". Ах , Крис Нолан. Мислех си че след Престиж е достигнал върха на творчеството си, но ето че бавно и постепенно със всеки следващ филм Нолан гравира името си със златни букви, редом до имена като Леоне, Фелини, Кубрик и още и още представители на старото и стойностно кино. Нолан е модерният класик, явно за пореден път промяната е в еволюцията а не в революцията. Крис прави всичките си филми като по учебник, не се старае да търси под вола теле с изчанчени идеи- всичко е просто ясно, перфектно разказано, а силните страни на филма са точно това което трябва да бъде киното. Скоро ще дойде деня Х, в който и аз ще гледам филма. Първият Батман на Нолан беше различен, втория е модерният шедьовър, третият... ДА, Нолан, Бейл и Кейн имат договор за 3 филма !!!

Man on the Moon

Цялостните Псувни на настефанмайкаму

Ето че идеята която беше по-скоро като ебавка с мартин става реалност- радвайте се на богатството на българския език !!

Мамка ти еба - би могло да значи “сега ме ядоса“, но най-често се употребява като „нервиш ме“.

Еба ли майка му – учтивата форма на „знам ли“, употребява се за трето лице.

Ебал съм ти майката - двузначен израз, в честия случай се употребява като „не ме занимавай с глупости“, а в учтивата форма е „не ме интересуват доводите ти“.

Бах ти мамата – изразява учудване, употребява се предимно в разговори, значението най-често е „ти ме удиви, бе“, би могло да се тълкува и като „страшен си“.

Еба ли мама му – използва се като отговор на въпрос, на който запитаният не може да отговори по същество. С нисък коефициент на емоция, отговорът е по-скоро рутинен.

Ба ли мааму – същото като значение, но издава безгрижие и леко настроение.

Дали няма да ти еба майката - е вече с приповдигнато настроение, най-вече негативно. Употребява се най-често в случаите, в които територията на питекантропа е нарушена. Силно заканителна, тази компилация от думи обикновено е начало на словесен или юмручен двубой.

Да еба майка ти, да еба – раздразнение, граничещо с безсилие и невъзможност към момента да се изпълни заканата.

Ебах ти майката – форма на „не ме интересуваш повече“ или „защо се опитваш да ме ядосаш“. В няколко бакшишки диалекта е с любовно значение, а в други означава удивление.

Ееееееееееееееееееее, да ти еба майката – транслира се като „много неприятно ме изненадваш в момента“.

Е сега вече ми се еба майката – интуитивно се превежда като „изпадам в много затруднено положение“.

Ти си си ебал майката – обръщение, издаващо възхита.

Майката си е ебало – определя положение, най-често - силно негативно.

И си еба майката – всичко свърши.

Майката си е ебало – определител на състояние. Негативно по подразбиране.

Martin's Ninja Shot

Clash of Titans (Special Match 2)

И двамата спорят за едно и също място в този свят, и двамата са култови и е трудно човек да хареса единия повече от другия, но понеже са в една и съща кериктър ниша съпоставките са неизбежни. Дълго отлаган и този сблъсък става реалност

HOMER
VS
AL

Tribute to the greatest song ever

Wall.e

Тази вечер отделих време да гледам филм. Прецъквайки през тракерите задоволих лакомията си и изтеглих Wall.e въпреки смотаното качество. Всъщност качеството не е чак толкова зле,но ми е тъпо че не задоволих напълно сетивата си. Все пак това, което видях, това което гледах 100 минути заслужава огромно внимание, не толкова заради това, че става дума за най-новата лента на Пиксар, а защото след като изгледах филма се замислих,че Wall.e е началото на революция в киното. Понеже ние в тоя блог обичаме да задаваме въпроси ето един и сега : "Какво е всъщност Wall.e". Макар че като анимационен филм уолито е пригодено за деца, таргет аудиоторията му са възрастните или поне малко по-осъзнатите хора. Без да разказвам от историята ще споделя впечатленията си че филма е велик. Със сигурност има много анимации преди него, не по-малко стойностни като идеи и изпълнение но Уоли е революционен с това че е холивудски продукт. Не ме разбирайте погрешно,но това което ще гледате ако отидете в киното, не е анимационен филм. Картинката е толкова реалистична че пиксар са оставили един едничък детайл който ти показва че това е правено, а именно човешките персонажи. Всичко останало е абсолютно реалистично, а операторската работа е като в пълнометражен филм. Това е новото като цяло- в предишните анимации камерата или е прекалено статична или е динамична и хваща някакви анимационни ъгли (например в айс еич). Във филма почти липсва диалог, няма ги и обичайните простотии, присъщи за анимация, направена с цел да кърти пари. Героите са силни, действието минава на един дъх, не се губи нито секунда от вниманието на зрителя. Уоли е различен, показва ни какво може да бъде холивудското кино ако попадне в ръцете на пиксар- пригодено за всички възрасти, изпълнено с основни и периферни послания, филми майсторки изпипани чисто технически, филми които винаги ще останат в съзнанието ни. Единственият недостатък за който се сещам е , че филмът е сравнително кратък 100 мин... може би следващият филм на пискар ще е 3 часов спектакъл, може би след УОЛИ момчетата ще излезят в дъълга творческа ваканция. Самите създатели казват че филма е измислен преди повече от 10 години и е последният от цялостен цикъл включващ в себеси филми като Toy Story и Finding Nemo. Ако е така, то наистина са оставили най-доброто за най-накрая, защото Уоли като изпълнение и като стойност е поне 2 пъти по ценен от всички филми правени на Пиксар взети заедно. И накрая ето и любимият ми диалог от филма

-Уоооалли
-Ииииив

Съвет: бягай и го гледай веднага !!!!

Цялостните Албуми на настефанмайкаму

Отне време най-вече поради липсата на желание, но ето че поредната безсмислена музикална класация намира своето място и в настефанмайкаму. Постът е като цяло дуплика на чарта на мартин публикуван в ко.медия - който не е запознат да отиде да чете. За разлика от мартинското изреждане, аз смятам да подходя систематично и едно по едно, за да може да се отдели внимание на всеки албум, имащ честта да бъде определен като Цялостен. Въобще човек ако се замисли биха му изникнали много заглавия и имена в главата, но без да се замисля вариантите не са чак толкова много. За това без да се замислям дори определям за един от най-цялостните албуми.......
......
................
.......
......................................... . . . . .
....

UNKLE - Never, Never, Land

Всички песни в албума са обединени около една идея, или по точно около много идеи, изворт на които се нарича Thin Red Line . Ха сега, какво беше това. Тънка ,червена линия един от камарата военни филми излезли през 90-те години. В него напрактика участват 90% от холивудските кино звезди като главната идея на филма е безсмислието на войната. Нищо кой знае колко оригинално, но начина по който са поднесени посланията е уникален и разтърсващ . Албумът на UNKLE е изцяло инспириран от филма като някой от текстовете на песните са директно цитати от там. От друга страна това е един от малкото албуми които според мен нямат тъпа песен и най-важното , ТОВА НЕ Е ПЪРВИЯТ АЛБУМ НА ГРУПАТА. Казвам го защото е често срещано явление групите да направят бахти якия първи албум, да е толкова добър че да са казали всичко, да е толкова изпипан, че всяка песен да си е на мястото. Прекрасни песни, а който не е гледал филма...е , срамота !

Pixar's Presto

Вероятно скоро ще го махнат за това го гледайте по най-бързия начин

9,2/10 ... #6 in top 250

Welcome to New Tristram

Safe for work porn

След снощния сериозен пост, който от сега казвам ще има много продължение и развитие, мисля че е редно да сменим темата, да се върнем към чистата, олд скуул тъпотия, с две думи, грозния, просташки, мъжки, селски хумор. Сигурен съм, че много от вас са имали моменти в които много им се е гледало порнографски матрял, дали клипче, дали някакви снимки, но или сте на работа и шефа пречи или майка ви си е вкъщи. Ето и решението на проблема- напълно безопасно и безвредно на работата порно, с което дори и Бендър би се гордял... enjoy

Начало

Стоим на ръба на нашата реалност. В главата ми, а съм сигурен че и на тези около мен, бошуват мисли, задават се въпроси, всичко се подлага на съмнение. Мислейки за всичките закони на съществуването ми, за малките и големи случайности, които са позволили мен да ме има, достигам до извода, че дори думата „Свобода” не е нищо повече от плод на моето ограничено съзнание. Толкова съм част от всички закономерности около мен, че не мога да откъсна мисленето си от тях. Поглеждам си ръцете, щипя се по кожата- тъкан изградена от клетки. Толкова просто изглежда, а така сложно обеснимо е нейното съществуване, на кожата ми. Редица химични и биолигни процеси толкова сложни и комплексни в своето протичане, че се замислям оправдано ли е въобще моето съществуване. До този момент приемахме всичко около нас за даденост, като нещо вечно, което е било и ще бъде и наистина ако се бяхме замисляли колко сложно е всичко, надали щяхме да се престрашим да се отделим от заобикалящата ни реалност. Какво ли има отвъд? Едно е ясно- там няма да ги има правилата които разрешават моето физическо същестуване, няма да има ограничания, няма да има...нищо. Ще бъда ли и там? Под каква форма и дали просто ако прекрача прага пред мен, няма да изчезна. Не съм ли аз част от света около мен, дали ще мога да съществувам извън него. Дали не съм просто рибка, която ще умре извън водата. Отговорът на Джими беше ясен „Като съвсем различен свят”. Всеки изпитва съжеление към нещо, което му е отнето от тук, нещо неговоси. Време е да си създадем наша реалност, в която ще има други закони. Там ще имаме всичко... като в един съвсем различен свят... Аз съм и белият лист, и ръката, която ще рисува върху него.

Clash of Titans (категория godlike)

Победителят от special match : Zapp Branigan. Победители от втори кръг : Бендър, Руен, Трент. Няма какво да кажа тя битката се вижда...

BRUCE LEE VS CHUCK NORRIS

Clash of Titans (official intro)

Ето и "шапката" на Clash of Titans... Размислите на руски кечист за силатата на съветските атлети... THANK YOU

Clash of Titans (Special Match)

Победителя се определя чрез смс от женската аудитория, кой е по-голям а ?

ZAPP BRANIGAN


VS


JOHNNY BRAVO

right where it belongs

See the animal in his cage that you built,
Are you sure what side you're on?
Better not look him too closely in the eye,
Are you sure what side of the glass you are on?
See the safety of the life you have built,
Everything where it belongs
Feel the hollowness inside of your heart,
And it's all... right where it belongs

What if everything around you,
Isn't quite as it seems?
What if all the world you think you know,
Is an elaborate dream?
And if you look at your reflection,
Is it all you want it to be?
What if you could look right through the cracks,
Would you find yourself... find yourself afraid to see?

What if all the world's inside of your head?
Just creations of your own
Your devils and your gods all the living and the dead
And you're really all alone
You can live in this illusion,
You can choose to believe.
You keep looking but you can't find the woods,
While you're hiding in the trees

What if everything around you,
Isn't quite as it seems?
What if all the world you used to know,
Is an elaborate dream?
And if you look at your reflection,
Is that all you want to be?
What if you could look right through the cracks,
Would you find yourself... find yourself afraid to see?

Clash of Titans (part 2)

И така, след не много голям читателски интерес смятам да разлая кучетата с втората част на титаничните битки. Предваритено искам да обявя победителите от предишния брой, а именно JohnMcLane > Rambo и The Terminator > Robocop , което означава че брус и арни продължават напред в надпреварата а на Рамбо и Робокоп желая успех в живота и любовта- тая година булка, догодина люлка. Първата битка днес ще излъчи съперника на Арни в следващия кръг и за да е честно отново ще става въпрос за механичен сблъсък :

Optimus Prime

VS




Bender Rodrigez

Можете да спекулирате колкото си искате върху изхода на този двубой... Следващата колизия бих описал с 3 думи- битка за оцеляване, победителя от нея ще се изправи с/у брус в следващия кръг...

Montgomery Wick (Vertical Limit)

VS

РУЕН

една от най-очакваните битки- синовете на планината един срещу друг... Следващата тематична насоченост в двубоите е чисто музикална- без повече разяснения ето и следващия сблъсък

Trent Reznor




VS

ах... няма да му е лесно

КОРИ

приликите м/у двамата са повече от разликите, но уви, единият от тях само ще продължи напред. (давай Кори, ще викам за тебе)

Това е за сега :)

Clash of Titans (part 1)

Започвам съвсем ново идеино направление в постовете- така наречения Clash Of Titans. Представлява импровизирана класация на най-badass персонажите на човечеството. Участниците в първия двубой са свикнали да са в кръв и карантия до коленете, да убиват 100 от лошите само с нож или с голи ръце, това са хората армия, за едния бойното поле е джунглата за другия е градът. Можете да давате предпочитания за вашия фаворит в коментарите за поста

J.J. Rambo

VS

John McLane


Втория двубой е чисто механичен- и двамата са машина за убиване но докато едният винаги е на страната на добрите, то за другия Господ да ни е на помощ ако е тоя от първата част

The Terminator

VS

Robocop

Mindblowing

Нещо като продължение на стилистиката приложена в клипа на We Carry On, абсолютно впечатляваща анимация, порой от детайли и символи, като цяло един от най,най sick клиповете правени евър...Kickass, topnotch

1,5

Тия дни настефанмайка му ще чукне година и половина. Не че е много впечатляващо, но понеже като гледах архива годинката не е била отбелязана с безсмислен пост, май сега е моментът да се отбележи дългото и напразно съществуване на нашия блог в уебпространството. Като цяло идеята на блога първоначално беше съвсем друга, минахме покрай много еволюционни и революционни периоди в които се чудихме или най-вече аз се чудех какво точно да пише в този блог, дали да се лее простотия или да се пишат някакви "умни" истории, да се правят ревюта на филми и музика с цел тяхното популяризиране сред 3мата души, четящи настефанмайкаму, или пък да има мелодраматични постове. Разглеждайки архива стигам до извода че всъщност има от всичко по малко, като мотивацията и интересът на пишещите и четящите се е променял през времето. В момента мисля, че блогът не се радва на особено голяма читателска аудитория, въпреки че далеч не сме ъндъргроунд както беше в началото. Няма и много нови провокативни постове и като цяло няма и порив към тъпашки словоизлеяния. Важното обаче е, че според мен много от старите постове са ценни за четете сега и ще стават по-забавни и приятни с времето, защото са адресирани тематично към едни приятни и отминали дни- дни на безгрижие, сплотеност и тъпашки хумор. Отборът на настефанмайкаму запазва според мен своята самобитност дори след 1,5 година и си мисля че още не сме казали последната си дума, въптеки че от Кори много приказка не се чува, но пък той си има лично уеб-пространство за което да се грижи. Като цяло вярвам че настефанмайкаму трябва да бъде освежаван с нови постове, не само от мен и искрено се надявам блогът да просъществува още дълго време, като за целта е нужна не много сериозна, но все пак някаква активност. Та така... настефанмайкаму си има история

20.05.08

20.05.08

Something is changing
Growing in your mind
Cant do a thing about it
Living in normal life - barabas

Cant remember the first light
Must have been something enormous
I would give anything to travel into time
Barabas ....

Must have been something enormous,
Something enormous, something enormous
I would give anything to travel into time

Crna maca, beli macar

!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!








this louis is the beginning of....

Take it to the next level

Телевизионните реклами на футболна тематика, винаги са били забавни за гледане, особено ако човек има нещо общо с този спорт. От няколко дни Nike пуснаха серия футболни адверти, насочващи фокуса към простичкия въпрос "дали толкова много искаш , да бъдеш футболист" , първата реклама от серията е просто реплики на страшно много известни играчи по този въпрос, станало е яко, истинското мъст сии в цялата идея е втората реклама- 2 минутен клип, с адски яка идея, да не говорим за участието на абсолютно всички звезди в момента, най-яката реклама появявала се от много много време насам та...

клипче 1:




THE AD:





so just take it to the next level

30 април

Днес е последния ден от дългите месеци , имащи буквичката "Р" в името си. Р свързвам с бррр (студено) и тнт или с други думи се занизват 3-те, сладки, трибуквени месеца последвани от Август, който дай боже ще е месеца, в който ще се завърнем (тия дето сме в германия) по родните места. Пожелавам на всички прекрасен и топъл пролетно летен (размножителен) период

Countdown

Помните ли това ?


Всички искаме още и то малко остана... 22ри май наближава

OMG xD !!!!!

10 years of StarCraft

Годината е някъде 1999 - края на учебната година, аз съм пуснал дълга косичка и наще са ми дали пари да се подстрижа- не са много, но пък за детенце не са и малко. Последен час в училище - физическо. Правя си планове към 2 да отида да се подстрижа, а след това да отида да ям баница у баба. Какво ще правя до 2 ли ?
-Черен, айде бе идваш ли след училище?- питам аз
-Къде ще ходиш в НТС-то ли?- интересува се вече Павката като наум пресмята колко пари има. Черният е със стари дрехи, но пък винаги има пари да играе в компютърните зали след училище.
-Да, там. Ходил ли си, яко ли е? - леко съм притеснен, защото в НТС-то не съм ходил, беше нова зала по това време,а аз обичах да ходя в Магито, мухлясала дупка с/у градинката на Алана.
-Да, става, не е като армагедона. Айде в армагедона! - черният знаеше коя зала как е но ходеше само там, защото именно там се събираха големите разбирачи на starcraft-a, имаше battle.net, но на мен не ми беше удобно, идваше ми далечно
-Не, в НТС-то ще ходя трябва да се подстрижа в центъра.
-Ами ок.
На Черният много много не му пукуше като цяло къде играе, важното беше да играе. Физическото минава набързо, фащаме чантите и на бегом отиваме към НТС-то. Слиза се надолу по стълбите в някакво мазе, има около 14 компа, повечето празни, но има много хора- кибици. Децата бягат от даскало , изиграват си парите до 9-10 часа отиват до баба си, взимат още 1 лев, играят още час, после киснат цял ден в залата, прибират се по някое време, чакат майките им да се върнат, да им дадат още 1 лев и айде пак в залата. Така беше всеки ден, сигурно така е и сега. Та не ни е много трудно да намерим 2 компа, сядаме един до друг. Седнали сме за 1 лев- 1 час... 1 магически час StarCraft.
-На IPX ли?- всеки път питах
-Да.- черния прави вече игра. Действа бързо въобще без да се замисля- много закуски са отишли в тая игра.
Идва времето да си избера ник- пиша ko4ana. Брата ми го измисли като ми правеше първата електронна поща и така тръгна- дълги години го използвах, дори съществуват още хора които ако ме видят на улицата ще кажат "А, кочана !"
Черния вече е направил игра на Big Game Hunters, аз влизам. Избирам се terran. По това време не можех с друго- тактиката беше проста- да направя 20 танка и 50 кули за защита и от 2 летища да правя полека и бавничко battlecruisers докато стигна лимита- тогава бой. Само че Черния беше играл повечко и знаеше че така не става. Той играеше с protoss - мисля че още го прави. Играта започва и след има няма 6-7 минути черния ми влиза в базата със 10тина zealota и няколко dragoona - фашистки погром. Айде пак
-Айде пак, ама без да се нападаме в началото.
-Уф добре.
На черния не му е много интересно, аз съм пълен noob. Втората игра се развива по приятен за мен сценарии- полека лека вадя самолети и подготвям великата си флотилия.
-Готов ли си вече?
-Не бе , чакай малко.
Зад нас има някви батковци, гледат играта и дават акъл, коментират.
-Айде де, нападам те.- черния е вече нетърпелив.
-Ок давай!
Епична битка! Развитата раса на протосите управлявана от своя командир- Черния среща сериозна съпротива от страна на човешката флотилия- битката остава с отворен край но изведнъж- хоп вече съм на десктопа. Какво стана ?!
-Малък, свърши ти времето.
Ама как така, още усещам сърцето си как бие силно, как цъкам по копчетата на мишката без въобще да разбирам какво правя... Връщам се в реалността. Разменяме няколко приказки с Черния, и той е превъзбуден от битката. Обличам си якето, бъркам си в джоба и хоп! Парите ми ги няма ! Някой от любезните батковци стоящи зад нас и коментиращи играта се е самообслужил- разревавам се- така е, кое малко дете не плаче като го прецакат. Черният ми плаща времето. Аз вече мисля как ще лъжа наще как съм изгубил парите- абсурд да им кажа че са ме ограбили в компютърен клуб- те вкъщи не ми даваха да играя дори. Разделяме се с Черния, той отиваше към армагедона аз се прибирах към вкъщи, ще пропусна баницата у баба. Гледам си краката мисля какво ще казвам на наще, но изведнъж други мисли ми нахлуват в главата- щях ли да спечеля битката ако не ми беше свършило времето ?...

През 1998 за добро или лошо се случва една малка революция- някакси тиха, защото далеч не засяга целия свят, не променя нищо толкова главоломно като другите световни революции, но тази част от света, която е засегната от случилото се бързо претърпява главоломни промени, чиито отзвук тепърва ще се вижда на бял свят. През 1998 някъде по това време на година Blizzard показват на бял свят новата си игра StarCraft , напълно нова и с различен франчайз от останалите им две игри направления - WarCraft и Diablo. Играта представлява RTS или по простичко стратегия в реално време- това което прави играча има моментални последствия, а целта е простичка- управлявай една от трите раси , копай ресурси, победи останалите - нищо ново. НО 3-те раси са напълно различни, толкова принципно далечни че всяка една от тях си иска отделно изучаване. Имаме човеците , имащи името terrans- група хора обикалящи из космоса, колонизиращи нови планети и използващи природните им ресурси, имаме и така наречените protoss-и - много напреднала и развита технологично извънземна раса със сложно устроено общество обединена от философията им Khala както и от огромните им телепатични способности благодарение на силата Psi. Последни идват zerg- примитивна извънземна раса- чумата на космоса- разпространяващи се светкавично м/у планетите и унищожаващи по пътя си цели светове с многочислеността и кравожадността си. Всичко което тези гадини правят е координирано от висш разум , огромен мозък наречен просто The Overmind контролиращ всички зерги. Играта има много интересна фабула на която няма да обърна внимание в момента, това с което играта е важна е нейния multiplayer или просто играта с/у истински хора. В продължение на 10 години Blizzard неспирно променят играта така че да се получи перфектен баланс- расите да са принципно различни, но никоя да не превъзхожда останалите...Играчите по света имат нова страст и мотивация- да са най-добрите в игра, в която всичко зависи от тях, а не от външни фактори- че само твоите умения могат да спечелят битката с/у противника ти.
2001, Сеул. На огромен стадион пред повече от 60 000 души се играе финалът на първото корейско първенство по StarCraft. Огромни екрани, екзалтирана публика- сцена с два компютъра- на епична музика се появяват играчите в перелини като от star treck. За корейците професионалните играчи по старкрафт са като рок звезди , дават по новите какво става с тях, имат си телевизия накоято предават, ежедневно мачове от отделните турнири. Постепенно старкрафт обществото става все по голямо, организирано с център Кореа. Един играч изграва, залязва бързо, идва нов, по-добър от предишния и така до 2005. Тогава един от тях спечелва всичко, славата му става легендарна, но най-важното е че накрая на годинита регистрира печалби от турнири в размер на 500 000 долара. Общо за цялата си кариера като професионалист NaDa успява да стане милионер само от парите спечелени на турнири. Star Craft бавно,но сигурно се превръща в нов комерсиален спорт- 10 години след появяването си играта не просто не е загубила популярност- тя е по-актуална от всякога. С перфектния си баланс и динамика стар крафт не е нищо по-различно от един нов и модерен вид ... шах, в който всеки ход е от значение, всеки ход е правилен или грешен- награда? Тлъста пачка в зелено. В момента най-добрия в света е кореец с ник Flash...който е на 15 години ! С други думи е бил на 5 години когато играта на която той ще е най-добрия в света, се появява на бял свят. Имаме и първите турнири в кореа със съвсем истински англииски коментар на живо ! Стар Крафт отдавна не е просто игра, колкото и нелепо да звучи тя е спорт, излязла е тотално от първоначалния си замисъл. Но за тези които не се занимават професионално, играта си остава само едно забавление, всъщност като никое друго на света.
На 19.05.2007 (моя рд :) ) в Сеул Близард дигат завесата и показват в/у какво са работили тайно много дълго време. Приемника, последователя, новата мания на човечеството? StarCraft 2... ще мине още времето докато играта стане достъпна за всички, още нещата са work-in-progress. Но манията вече е пълна- още по красива, още по-оригинална и иновативна или просто продължението като тотален провал? Има време ще разберем.

10 години СтарКрафт
Не знам дали знаете но тази игра значи 10 години от живота на много хора, колкото и странно да ви звучи е така, вие просто не сте от тях, и аз не съм. Трябваше ми много време за да разбера за себеси тази игра и ми става мило като се сетя за случката в НТС-то която е съвсем истинска. I <3 StarCraft

10 години

carrier will arrive...soon

holy shit !

Look-a-Like part 2

Sneak Preview

Жорко и Johnnie от OC

Деси (тихичко) : Г-жо, подръжте тез китки, аз отивам до тоалетната.

Диян: Здрасти, кво е тва дето ми го даваш?
Бурхард: Не знам, чакай да прочета

Бурхард: ЕЙ ТВА е ся мъжко ръкостискане!
Ивайло: Давай го тоя лист и недей се обеснява
Павел: Хмм Ивчо има стегнато дупе
Вернер: Ааа Павле, без такива
Сотирова: Мамо, дават ме по телевизора!

.

Michael. Dear Michael. Of course it's you, who else could they send, who else could be trusted? I... I know it's a long way and you're ready to go to work... all I'm saying is just wait, just... just wait and please just hear me out because this is not an episode, relapse, fuck-up, it's... I'm begging you Michael. I'm begging you. Try to make believe this is not just madness because this is not just madness. Two weeks ago I came out of the building ok, I'm running across 6th avenue there's a car waiting, I've got exactly 38 minutes to get to the airport and I'm dictating. There's this panicked associate sprinting along beside me, scribbling in a notepad, and suddenly she starts screaming, and I realize we're standing in the middle of the street, the light's changed, there's this wall of traffic, serious traffic speeding towards us, and I... I freeze, I can't move, and I'm suddenly consumed with the overwhelming sensation that I'm covered in some sort of film. It's in my hair, my face... it's like a glaze... a coating, and... at first I thought, oh my god, I know what this is, this is some sort of amniotic - embryonic - fluid. I'm drenched in afterbirth, I've breached the chrysalis, I've been reborn. But then the traffic, the stampede, the cars, the trucks, the horns, the screaming and I'm thinking no-no-no, reset, this is not rebirth, this is some kind of giddy illusion of renewal that happens in the final moment before death. And then I realize no-no-no, this is completely wrong because I look back at the building and I had the most stunning moment of clarity. I... I... I realized Michael, that I had emerged not from the doors of Kenner, Bach, and Odeen, not through the portals of our vast and powerful law firm, but from the asshole of an organism who's sole function is to excrete the... the... the poison, the ammo, the defoliant necessary for other, larger, more powerful organisms to destroy the miracle of humanity. And that I had been coated in this patina of shit for the best part of my life. The stench of it and the sting of it would in all likelihood take the rest of my life to undue. And you know what I did? I took a deep cleansing breath and I put that notion aside. I tabled it. I said to myself as clear as this may be, as potent a feeling as this is, as true a thing as I believe I witnessed today, it must wait. It must stand the test of time, and Michael, the time is now.

Third

Моля, искрено моля, не слагайте панди по тоя пост... И тъй- казват "три пъти за щастие" , "три пъти мечка се бори" (не знам, Мечка, така ли е бе?) и тнт. Ето че из нет пространството плъзна третия албум на Портисхед озаглавен просто Third. Истината е че след такава творческа ваканция каквато си бяха дали от групата, надали някой е очаквал че ще изкарат нов албум. За мен портисхед са едно от най-непродуктивните явления в музиката, но пък всичко което са направили, правят и ще правят за в бъдеще просто преобръща всички сетива чрез някаква верижна реакция тръгваща от слуха... И наистина като погледне човек , първият им албум е просто пионер в жанра, нареждащ се по влияние и значимост до първите неща на Massive Attack. Мрачен и нелогичен, грандиозен и разтърсващ- това беше първият албум и все още е. Отново след дълга пауза на бял свят излиза (и тук е момента да кажа моя любим албум) Dummy. Много по мелодичен с още повече инструменти, връщащ ни обратно към корените на този тип музика, към джаза. Но албумът колкото и да е страхотен не е всичко... стигаме до абсолютния връх в творчеството на групата, а именно концерта на групата в Roseland NY. За този концерт всички хубави думи са слаби, за това няма да го хваля, който го е гледал знае за какво става въпрос, а който не, надали ще счете настоящия пост за интересен. Минаха много години, а Портис се появяваха на няколко благотворителни участие включително мега концерта заедно с Massive Attack по това време миналата година, който така и не стана ясно как е протекъл, защото няма видео матрял. Всичко при тая група става бавно, някак с мъка, но пък изпипано до край. Що за албум е Third? Всеки който го чуе ще си изгради мнение. Моето е, че албума е абсолютно love-or-hate. Тоест или ще останете разочеровани или ще си кажете едно от сърце "бах"...ама не композитора. Няма ги цигулките от Дъми, песните нямат мелодия... до тук много напомня на първия им албум, НО... това което прави ярко впечатление са перскусиите и присъствието на всякакви китари, електрониката също изобилства и за разлика от предишните 2 албума и особено Дъми в Third няма нито една жизнерадостна песен. Цялостното усещане е като клиширания лаф за умиращия космонафт- албумът е абсолютно депресиращ, Бет пее все едно че ще умре всеки момент, което ако го правеше всяка друга би звучало ужасно. Бет, обичам да слушам как пееш на умиране ! Според мен този албум е по-портис от всичко направено от тях до сега. Сякаш това е цялото послание - ние сме Портисхед, такава музика искаме да правим, не ни идват отвътре мелодичните песнички от Дъми, а ти който слушаш нас ни обичаш, ако харесваш и третия ни албум... Може би малко като ултиматум, но истината е че наистина е много вероятно третия да не се хареса колкото Дъми, което не значи че е по-слаб. Тhird е грандиозен ! Няма нито една песен, която е направена, за да се напълни бройката в албума. Нали това искахме, ние феновете на портис? Още портис! Ето ги и тях, в най-най чистия им, неподправен, див, хаотичен, депресиращ дори отчайващ вид. Third не е албум който можеш просто да си го сложиш на плеър-а да го слушаш нон стоп докато вървиш по улицата, да си пускаш някоя песен по 1000 пъти едно след друго и смятам че ако някой го прави то обезсмисля самите песни. Албума е ангажиращ иска да го слушаш внимателно, да не четеш книга докато го правиш, да не спиш докато го правиш. Тва с правенето все едно секс стана. На мен лично албумът ми допадна, имах нужда да го чуя, искам да слушам малко такава музика. Любими песни от него бързо ми станаха Nylon Smile (още преди да съм я чул вярвах че това ще е ПЕСЕНТА) и последната Threads . Накрая искам да кажа че това което е в нета не е окончателния албум, но това което ще излезе на 28 април няма да е много по- различно. Остава да дойде 6-ти април и да ги чуем наживо...макар че те откровено си зчучат по-скоро намъртво...

Мъжки поздрав за 8-и март

на патерици

You know the rules... and so do I

Кольо копа свободата

Salute

Започвам да анимирам разни снимки, като тази например, която всъщност е само пример. А па ще слагам и разни не-мои. Препоръчва се да се гледат докато се слуша някаква танцувална музика.

Подбрана простотия

За живеещите извън бг е трудно да следят горещите събития от мюзик айдъла, но великите изпълнения на участниците придобиват отзвук чрез великия youtube...може би вече повечето са запознати с този kickass парформанс, и все пак субтитрите са добро попадение



следващото музикално чудо е едно от най-гледаните клипчета в интернет пространството, но поради незнайна причина нямаше популярност в тъпащките среди. внимавайте , толкова е зле че може да се хване рак от него



следващите две клипчета са трибют за великия император на модерния свят G.W. Bush





последното в селекцията е по-скоро защото жорко ме подсети... нямам какво толкова да кажа. самодейност



ето и отговора ... и то какъв

Известни личности като деца

Моля да не се слага панда на тоя пост... та въпросът ми е : кой е човекът на снимката

Играе се само с мишка

http://www.shegame.com/view/3318/Panzo-Robofly

Метлата зад вратата.

Някой тотално се ебава с тоя блог. :)

Underwater Love

Двете пандички са сладки, станаха ми любими тези дни, но както казах в частния ми зоопарк мейн евента ще бъде пандата :) ух че е хубава, ето и фотосесията на моята красавица.

Обичам те, животно !














панди на мах